Галина Златина
Пожар

Сякаш пожар в избухнал в гората!

Слънцето мята стрели по листата.

Трепкат те — жълти, оранжеви, алени…

Всички дървета са факли запалени.

 

Тича тревожен, с вода натоварен,

облак огромен, противопожарен.

Сипва, излива, не жали водата,

но от дъжда не угасват листата.

 

Вятърът казва:

— Нима не е ясно?

Няма пожарът без мен да угасне!

Три дни без отдих в гората се мята —

всички листа повали на земята.

 

Тогава по мократа огнена шума

една нестинарка така затанцува,

че който я зърна, притихна унесен.

В гората танцуваше Златната есен.