Николай Гумильов
Моите читатели

Един бродяга от Адис-Абеба,

водач на много племена,

прати при мен веднъж копиеносец

с поздрав, съшит от мои стихове.

Друг път един пък капитан на канонерка

ми чете цяла нощ из южното море

десетки стихове от мен

под огъня на неприятелските батареи.

Човекът, който сред голямо множество

уби посланика на императора,

се приближи и се здрависа с мен

от благодарност за поезията ми.

 

О, те са много — силни, весели и зли,

убийци на човеци и на слонове,

издъхващи в пустинята от жажда,

замръзващи върху потъващ айсберг,

верни докрай на нашата планета —

а тя е силна, весела и зла.

Те носят книгите ми в пътни чанти,

прелистват ги сред палмови горички,

забравят ги в потъналите кораби.

 

Не ги обиждам аз с неврастения,

с душевна топлота не ги лигавя,

не им омръзвам с намеци многозначителни

за съдържанието на изядено яйце.

Аз уча само как да бъдат смели,

когато свирят покрай тях куршуми,

и чупят бордове вълните мощни —

да бъдат смели и да правят нужното.

 

Когато най-прекрасната жена —

единствена за тях в света огромен,

произнесе: „Не те обичам вече“,

ги уча как да се усмихнат мълком

и да си тръгнат, без да се обръщат.

А щом настъпи сетният им час,

и алена мъгла ги заобгръща,

ще ги науча да си спомнят всичко —

жестокия и скъп живот,

родината чудата и единствена,

и щом пред Бога се явят,

да отговарят с прости, верни думи —

докато чакат Неговия съд.