Николай Гумильов
Кръст

Не идваха карти през цялата вечер

и даже в пиянството аз не успях.

Звездите тревожни бледнееха вече

и мартенски изгрев пълзеше към тях.

 

Обзет от безумие призрачно, сякаш

насън се изправих с кошмарния вик:

„На всичко! Раздавай! Какво още чакаш!“

Заложих и всичко изгубих след миг.

 

Излязох навън. Скрежът беше окичил

града с толкоз нежен и приказен прах…

Не помня как там, сред снега коленичих

и кръста си златен до устни допрях:

 

„О, трябва да стана и чист, и свободен,

и теб, Нищета, да последвам с любов,

смирено за хлебец да моля народа

и с кръста да нося навред благослов!“

 

Това трая миг. После в кошера шумен

се върнах и всички замръзнаха, щом,

надвесен над масата, блед и безумен,

заложих и златния кръст мълчешком.