Николай Гумильов
Вълшебната цигулка

На Валерий Брюсов

Ти, момче, така се радваш, че усмивката ти грее.

Щастието, дето искаш, е отровно — не моли!

Ти не знаеш с колко ужас до цигулка се живее,

как се вкопчва тя в свирача и боли, боли, боли…

 

Щом веднъж си я докоснал с властни пръсти, тя изгаря

взора ти безгрижен, после все към бездни те зове.

Демоните в ада радва с песента си цигуларят,

вълци стъпките му душат и го следват бесове!

 

Трябва винаги да пеят и да плачат тези струни,

трябва вечно да трепери и безумства твоят лък —

и пред изгреви мъгливи, и след залези безлунни,

и под тропици задушни, и отвъд полярен кръг.

 

Но речеш ли от умора тъмното си вдъхновение

да прекъснеш, ще изгубиш над живота всяка власт.

Мигом бесове и вълци в кръвожадно изстъпление

ще ти стъпят на гърдите, ще раззинат хищна паст.

 

Чак тогава ще усетиш, че коварство и страдание

в песента са се таили — ще се дръпнеш в страх назад

В плач жена ти ще потъне, а приятелят — в мълчание

и като саван ще сграбчи тялото ти смъртен хлад.

 

Разбери, момче — тук няма нито радост, нито цвете,

ни богатство… ала виждам — смееш се! На добър път

Дръж вълшебната цигулка, виж отблизо бесовете

и дочакай тази славна, страшна цигуларска смърт!