Иван Касабов
Козелът

Ти чувал ли си някога козел

отстъпка на козата да направи?

Та за какво са, Дяволът ги взел,

рогата здрави?

* * *

Един ден, както се катерил,

Козелът по пътечка каменлива,

подхлъзнал се и се намерил

в краката на козичката си сива.

От яд, че паднал и че се изложил,

и че издраскал козята си кожа,

Козелът се нахвърлил на Козата:

— Дано ти вълци изядат месата!

На моето падение се хилиш…

Къде ме тикна да вървя нататък?

Едва се не премазах, боже мили,

едва се не премазах!

— Че аз ти казах…

— Мълчи! Ще кипна… Взе да знаеш много,

но аз и със рога да бия мога.

Защо не тръгна първа по скалите?

— Аз щях да тръгна, ама ти ме срита…

— Млъкни, мари, на пастърма да станеш!

Щом падам, значи, трябва да ме хванеш!

— Че аз, нали… подадох си крачето…

— А-а, ето кой ме е препънал, ето-о…

Рога! Рога за тебе, зло проклето!

 

И разгневен, тиранинът Козел

от бедната Козичка си отвзел

за своето падение.

* * *

Тревожи ме едно съмнение —

читателю, не се ли среща също

такъв Козел и в твойта къща?