Румен Ченков
Кръговрат

Все нещо изпускаме в този живот —

щастие, обич, любима…

Времето, в неумолимия си ход,

лепта от всички ни взима.

 

После назад се обръщаме, но

всичко е тъй безвъзвратно.

Времето безгрижно — все едно —

няма да тръгне обратно.

 

Колко надежди, копнежи, мечти

гаснат след своя проблясък.

Други надежди — така се въртим,

докато станем на пясък.