Румен Ченков
Есен

Застудя и се спуснаха бели мъгли,

за да скрият срама на съблечени клони.

Плаче синия свод… Всъщност — просто вали.

Вихър свири на флейта ужасни шансони.

 

Жълти листи се гонят във луд кръговрат —

по земята чертаят подвижни картини.

Сякаш влиза в душите ни есенен хлад

и оставя след себе си чувства изстинали.