Румен Ченков
Наркотик

Неземна си, когато ме целуваш,

мой ангел от необуздана плът.

Душата ми в небитието плува,

без никаква посока и без път.

 

Въздигаш ме към висини небесни,

отреждайки ми сатанински ад.

Аз чувам ангелските песни,

но знам, че съм на този свят.

 

Примамен в твоите обятия, покорен,

отдаден на един прекрасен миг,

очаквам грешен сладката умора

след твоята целувка — наркотик.