Румен Ченков
Обещание

Не си мисли, че мога да забравя

жена, с която някога делих

една чиния и една постеля,

и от уханните й устни пих.

 

Която любовта ми не поиска,

а даде в изобилие любов.

Ти бе далечна и безкрайно близка —

Божествена усмивка! Благослов!

 

Не бих забравил, че и бряг ми даде,

когато бях до шията във кал.

С роса намокри устните ми жадни,

в пустинята на моята печал.

 

В най-тайните си мисли ще те пазя,

Ще се опитам в стих да те създам.

Всеки твой охулник ще намразя

и чист ще влизам в светлия ти храм.

 

12.2.2006 г.

Добрич