Румен Ченков
Памет

На д-р Тота Венкова

Мисля си понякога за тях —

хората от минало далечно.

Безличните превръщат се във прах,

Останалите в нас живеят вечно.

* * *

Човешката памет е жива за тези,

които раздавали себе си.

Тяхното име в забрава не чезне

и ни е близко някак си.

 

Някога търсим в тях упование,

те ни го дават през времето.

Търсим надежда, мъдрост и знание,

търсим на вярата семето.

 

И се гордеем, че ги е имало,

свята е тяхната памет.

С тях е богато нашето минало.

Те са ни факел и знаме.

 

Те заслужават тази награда —

заради тях да ни има.

Вечна да бъде тяхната слава,

а святостта им — неотменима.

 

2006 г.