Румен Ченков
Безсилие

Понякога обичам самотата

като майка

и бързам да се сгуша

в нейното спокойствие,

а тя ме приласкава

и отпуска,

скрива ме от суетнята на деня.

От хорските одумки ме спасява.

 

Друг път я мразя като мащеха,

която в своята прегръдка

ме души

и цялото ми същество

се гърчи в болката.

Опитвам се да бягам,

но не мога.

Опитвам се да се събудя,

но не мога,

защото не сънувам.

2001 г.

Добрич