Румен Ченков
На кой му пука?!

Навън е лято, но на кой му пука?!

Това, братле — уви — е само вън.

Светът е мъничък. Светът е тука,

в две стаи, баня и легло — за сън.

 

Зове морето, но на кой му пука?!

Далечно е проклетото море.

Светът е мъничък. Светът е тука,

притулен ловко зад едно резе.

 

Кипи животът, но на кой му пука?!

В реален свят, за другите кипи.

Моят малък, тъжен свят е тука,

далече от щастливите тълпи.

 

На мен ми пука! О, на мен ми пука!

Лъжа е, че съм сляп и оглушал.

На улицата бих живял, не тука,

сред грозната, погубваща печал

 

на този мой кошмарен свят-прокоба,

отнемащ всяка жажда за живот.

Той кара ме да пожелая гроба —

последния, най-земния имот.

1998 г.

Добрич