Румен Ченков
Да боли

Да погледнем в очите на ближния,

в душата му да влезем като в храм.

Да потърсим съвет от излишния —

малко трябва, да бъдеш не сам.

 

Да надникнем в света на децата.

Той добър е, непорочен и чист:

стъпка само дели двата свята,

но да видим, ни трябват очи.

 

Да измием лицето на грешница

от калта, от човешката злоба.

Колко души напълно безгрешни са?

Само тези, във женска утроба.

 

Да изстрадаме чуждата болка:

съпричастни да бъдем, е цяр

и за нас, и, най-вече, за болния —

да дадем обичта си във дар.

 

Да сме хора е толкова лесно —

трябва само ей тук да боли

като рана от хорската болест.

Колко просто е всъщност, нали?

8.7.2006 г.