Елин Пелин
Врабчето зиме

Сняг се сипе на парцали,

бучи буря, свирят хали,

а отвън се чуй врабчето

как се моли на детето.

И кой знае му езика,

той разбрал би що му вика:

— Джив, джив, джив!

Аз бях весел и игрив

и трошици си събирах.

Но земята в сняг потъна.

Бучи буря и фъртуна,

а аз гладно чуруликам

и хорската милост викам.

— Джив, джив, джив!

Да си жив, да си жив —

ако имаш ти душица,

хвърли ми една трошица.