Абсолютно съм съгласен с Вас. Моята критика винаги е от по-острите, но за хубавите книги и хубавите страни на не до там хубавите книги винаги се намират ентусиасти, които да ги похвалят. Ето защо: „Аз сам си избрах тази съдба…“ и т.н.
Съгласен съм и, че няма скоро да заселим космоса, по простата причина, че нищо на практика не ни кара да го правим. Ето защо НФ си остава залагалка за въображението в повечето случаи.
В останалите обаче, НФ може да бъде начин съвременни проблеми да бъдат разгледани от нова перспектива, без ежадневните дървета, които да ни пречат да видим вечната гора. По този начин, чрез НФ, могат да се посочат евентуалните дефекти в съвременните общества, плюс бъдещето им развитие и резултатите, до които биха довели. Примери са „1984“ на Оруел, „Прекрасният нов свят“ на Хъксли и дори „Странник в странна страна“ на Хайнлайн.
Друг начин за ползване на НФ е чрез нея да се извърши своеобразно социално и или историческо изследване на човека и човечеството. Прекрасни примери са поредицата за „Фондацията“ на Азимов и „Дюна“ на Хърбърт.
И т.н….
За „Снежната кралица“ мисля, че е от романите, които излагат съвременен проблем на нов фон. В упоритото си желание да докаже своите тези обаче, авторката е използвала всички художествени ресурси на творбата само и единствено, за да утвърди идеята си. Безспорно успява в това, но за мен 30++ години по-късно въпросът за еманципацията е отдавна решен и от моя гледна точка Винч на умряло куче нож вади — идеите й не са актуални, а тезите — вече до болка познати и клиширани. Все пак, след като идейте на книгата не ме привличат, а художествената стойност е силно занижена, мога да се радвам, че най сетне научих значението на думите „пайет“, „лебедка“ и „гравитация“.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.