Читателски коментари (за „The Evil That Men Do “ от Юлиана Манова)

Wallküre, добре дошла в дискусията. Както казах в предишния си коментар, разказчето е симпатично, но далеч от шедьовър. Но така и така сме започнали, нека поговорим за хорър :D

Не съм казвал, че Кинг клони към мъченията и кръвта — дадох само цитат от самия него (мисля, че беше от предговор към един от сборниците му, но не съм сигурен) ;)

Относно „мъченията с порно“, които споменаваш — т.н. „torture porn“ е името на самия поджанр във филмите (известен най-вече покрай режисьора Илай Рот), не само Кинг нарича подобни филми по този начин, те просто така се наричат… Кинг от своя страна винаги е хвалил творчеството на писатели като Клайв Баркър (особено показателно е писмото, което е изпратил до агента му и в което не пести похвали) и (покойния вече) Ричард Леймън (който е открит навремето от Дийн Кунц) — техните книги са изключително брутални и откровени, като не спестяват нито една кървава/гнусна/отвратителна подробност (литературният еквивалент на torture porn. Повечето си книги Леймън е писал за забавление — затова и не е залагал на сложните герои, а по-скоро на схематични образи, колкото да има герои, на които да се случват разни гадни неща. Баркър от своя страна има страхотни сюжети, отлично изградени герои — и едни от най-кошмарните видове откровено насилие в хоръра. Споменатите автори (Баркър и Леймън) пишат в поджанра на сплетърпънка — който се характеризира с подробно описание на физическо/сексуално/психологическо насилие и много кръв. Сред най-бруталните съвременни представители на този стил е Едуард Лий (който вече е откровено гаден). „Градска Готика“ на Брайън Кийн (издавана и у нас наскоро) също спада към сплетърпънка. Самият Кинг също е писал в този поджанр. Иначе си права, че той залага повече на психологизма — защото той има друг подход към жанра. Той винаги е казвал, че за него страхът е най-деликатната емоция и иска да я изследва колкото е възможно повече — и във всичките ѝ проявления. Но не се заблуждавай — истинският Кинг е онзи, бруталният и жесток Кинг от „Гробище за домашни любимци“ и онзи Кинг, който не се свени да убива герои-деца по доста брутален начин („ТО“). За него обаче е характерно невероятно доброто познаване на човешката психология — това го прави толкова велик, а героите му — толкова запомнящи се.

Така че идеята на бруталния, кървав хорър, е да покаже другата страна на медала — това колко крехко и податливо е човешкото тяло, като същевременно в повечето случаи не се взима насериозно и служи предимно за забавление.

Между другото, това което казваш за героя, поставен в условията на краен стрес, е много вярно. Препоръчвам ти „Сфера“ на Майкъл Крайтън, която се занимава отчасти с тази тема (потънал космически кораб, група изследователи, запечатани в него, постепенно нагнетяване на недоверието и параноята между тях… и един, вероятно извънземен, артефакт, който има силата да прониква в съзнанието на човек и да изкарва наяве както най-съкровените му мечти, така и най-големите му страхове). Книгата я има тук, в читанката ;)

Поздрави и на теб ;)