Читателски коментари (за „The Evil That Men Do “ от Юлиана Манова)

От една страна си прав — Лъвкрафт е майстор на психологическия ужас. От друга страна — този тип хорър е почти изчезващ в наши дни. Автори като Кинг, Кунц, Робърт Маккамън и т.н., залагат на смес между брутално физическо насилие и психологически хорър — и това работи отлично. Защото от една страна се постига така нужният на хоръра шоков ефект и същевременно се гради атмосфера. Има и автори (Леймън, Баркър), които пък залагат 80% на кръвта и 20% на останалото. Там нещата също работят отлично. Всичко опира до автор и до техника, в крайна сметка. Но в хоръра всичко е позволено. Както казва Кинг (цитирам по памет) — „ако не мога да изплаша читателя, ще се опитам да го отвратя. Ако и това не успея, прибягвам до шока.“

Що се отнася до разказа — симпатичен е, напомня леко на Греъм Мастертън (не знам защо, просто на него ми напомня) и като цяло е доста прилична история.