Атанас Далчев
Къщата

Сам дяволът я сякаш дал под наем

но неизвестно кой е наемателят.

Затворена е всякога вратата,

а мракът спи и през деня във стаите.

 

Дъждът гризе мазилката и бяга

през счупените водостоци от олово

и като пот по челото на болен

по сивите стени избива влага.

 

И снощи — ти видя ли от прозореца? —

когато писна ненадеен вятър,

разтвори се, затвори се вратата,

завиха нощни кучета на двора,

 

и черна сянка дълга като копие

разчупи се на каменните стълби

и аз видях и аз узнах там мъртвия,

когото преди девет дни заровиха.