Атанас Далчев
Стаята

Би казал, че във тази стая

        не е живял отдавна никой,

че е заключена стояла

        с години нейната врата.

Тук има миризма на вехто

        и прах по всичките неща,

тук бавно времето превръща

        във прах безжизнен сякаш всичко.

 

В ъглите расне неусетно

        вечерната дрезгавина

и вехне есенното слънце

        върху килимите на пода,

а светят жълти зимни дюли,

        наредени върху комода

като голяма броеница

        от кехлибарени зърна.

 

Какви лица ли отразило

        ревниво пази огледалото?

То сякаш е един прозорец,

        отворен в друг предишен свят.

Часовникът е вече млъкнал

        и в неговия чер ковчег

лежат умрели часовете

        и неподвижно спи махалото.

 

Портрети на жени, които

        са си отишли от света,

висят, от слънце пожълтели,

        окачени върху стената,

заспала тежко върху пода,

        сънува в здрача тишината

и цялата печална стая

        залязва бавно с вечерта.

 

1925 г.