Цона (Народна песен)

— Цоно, мори Цоно,

майчина кадъно,

тейкова султано!

Що по поле бегаш

гола гологлава,

боса распашана?

А она им веле,

веле и говоре:

— Варай, варай, дружки,

варай, мили дружки!

Даль сте чули, дружки,

чуле и разбрале,

в село що йе дошел

селски аберджия,

момин вергиджия:

децата си фърле,

момите си годе,

по-харната мома

за по-лошо момче;

а на мене, дружки —

едно старо харо,

мече гърдуляво,

куче трескуляво.

На ръка му легнам

като на бел камен,

пазухи му бъркам

като во къпина.

Брадата му боде

като ежовина;

дихо му мириса

като пърчовина.

Гиди лудо-младо,

гиди росно грозде!

На ръка му легнеш

като на перница;

пазухи му бъркаш

като во коприна;

лицето му бело,

лицето му меко

като тулип памбук;

духот му мирише

на ран бел босильок!