Стоян и Петкана (Народна песен)

Кани се село да бега

кой горе, либе, кой доле.

Стоян Петкани говори:

— Либе Петкано, Петкано,

кани се село да бега,

я речи, либе, майци си,

майци си, бащи си,

на едно село да идем,

та двама да се земеме.

Тамам е Стоян изрекъл,

побегна село Камена,

Петканин баща побегна

в големо село Кремена;

Стояну баща побегна

в големо село Борован.

Възкачил се е млад Стоян

на боровански могили,

сиво си стадо пасеше

и с меден кавал свиреше,

като свиреше, думаше:

— Сечко-месечко, мил братец,

като ми грееш по света,

видиш ли село Кремена,

видиш ли либе Петкана?

Ходи ли, както ходеше,

носи ли, както носеше,

пее ли, както пееше?

Месец Стояну говори:

— Ази си светя високо,

и видя село Кремена,

и видя либе Петкана.

Ходи си, както ходеше,

пее си, както пееше,

ала чернее за тебе,

каквото и ти за нея!