Иван и Милка (Народна песен)

— Милко ле, милна баева,

що има моми хубави

по ваша долня махала,

и по-хубави невясти,

и кара-гюзел девойки?

Хайде ме, Милко, похвали

на някой ваша комшийка!

— Байно ле, бате Иване,

на тутра да те похваля?

Де има мома хубава,

тя все е наша роднина;

де има куцо, сакато,

то не е наша роднина.

— Милко ле, мила баева,

я стани рано в неделя,

умий се, Милко, оплети,

измети равни дворове,

донеси вода студена,

та я на двори остави,

да се утаи, обистри,

та че погледни в водата —

когото видиш във нея,

него ще байо да вземе.

Станала рано в неделя,

та се умила, оплела,

измела равни дворове,

донела вода студена,

насред двори я остави

да се утаи, обистри;

кат се над вода наднела —

сама се Милка видела,

кат се видела, поклела:

— Чума те взела, бае ле,

че как щем да се вземеме,

като сме пуста роднина —

майка ми и твой бабайко,

пръвички два братучеда,

а ний сме с тебе повторни?!

— Милко ле, милна баева,

хубава мома род няма,

широко поле ход няма,

дълбока вода брод няма

и Черно море глед няма…