Мама на Пенка думаше (Народна песен)

Мама на Пенка думаше:

— Пенке ле, мила мамина,

макар да съм ти мащеха,

наука ще те науча.

Кога ти дойде свадбата,

като пред свадба излезеш,

хубаво да се премениш,

лекичко да се поклониш

на кумът и на кумата,

на свекър и на свекърва,

и на по-стара етърва,

най на малкото деверче!

Очите да не издигаш,

гората да си погледнеш,

че те сватове познават,

че си с хайдути ходила!

Пена мами си думаше:

— Аз ще се моля на тебе,

пък ти се моли на тетя —

прикия да ми прикьоса

моята мъжка премяна,

моите чифте пищове,

моята сабя френгия,

и дълга пушка бойлия;

че аз ще мъжа да водя

я два дни, мамо, я три дни,

я пък ли до три сахатя.

Аз ще на Балкан да ида,

в Балканът със хайдутите.

Там ме юнаци чакаха —

под секо дърво и юнак,

в сека долчинка и байряк!

Като си Пенка издума,

облече мъжка премена,

запаса чифте пищове

и остра сабя френгия,

че влезе в тъмни яхъри,

извади конче хранено,

че си кончето възседна.

Пенка в Балканът отиде,

в Балканът при хайдутите,

да си юнаци дарува

заради сватба Пенкина —

на секи юнак по ялък,

и в ялъкът жълтичка;

да знаят, йоще да помнят,

кога се й Пенка женила!