Синко Стоене, Стоене (Народна песен)

— Синко Стоене, Стоене,

вечер ти мама постиля,

заран ти дига постилкя;

на постилкята находи

секакво цвеке ронено —

и бял, и червен трендафил,

и чернооки босилек.

Дали ти некой до’оди,

или си ходиш некъде?

— Майко ле, мила драгийо,

не ти си ходя некъде,

нити ми некой до’оди;

залибих либе хубаво,

доста е, мале, хубаво,

нали е младо, глупаво,

не умей дума да дума,

камо ли либе да либи!

— Питай го, синко, питай го,

като е младо, глупаво,

що е по-благо от майка,

що е по-мило от бел мед,

що е по-бързо от коня?

— Я съм го, мале, попитал —

либе по-мило от майка,

сън е по-благо от бел мед,

очи по-бързи от коня.

— Либи го, синко, либи го,

либи го, не го оставяй —

не ми е младо, глупаво,

нало е хитра хитриня!