Иванчо и Иринка (Народна песен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: ЛитерНет, 2006

Първо издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. „Знание“, 1878.

История

  1. — Добавяне

Иванчо дума Иринки:

— Иринке, либе Иринке,

я давай ръка, прощавай —

аз ще на Сливен да ида,

на Сливен, на панаиря,

сливненска мома да взема,

че знаят тънко да предат,

и още секнато да тъкат,

тънки янови да тъкат

с турунджиени кенари.

Иринка дума Иванчо:

— Иванчо, либе Иванчо,

бре ходи, либе, къде щеш,

бре либи, либе, коя щеш,

и аз не ще остана

със мойта хубост и младост,

със мойто мъдро ходене,

със мойто ниско гледане.

Като Иванчо замина,

и Иринка се сгодила,

сгодила и оженила.

Тамам под було стоеше,

Иван на порта хлопаше

и на Иринка думаше:

— Иринке, либе Иринке,

ела ми, либе, отвори!

Иванчо вкъщи влизаше

и на Иринка думаше:

— Клета му душа, проклета,

който се с либе шегува,

либе си шега не знае!

Край