Донка и слънце (Народна песен)

Похвалила се Донкината,

Донкината стара майка:

— Като Донка нийде нема,

Донка ми е по-хубава

от момите, от момците,

от хубаво ясно слънце,

от по-хубав ясен месец!

Де я зачу ясно слънце,

че отиде у Донкини,

че си Донки проговаря:

— Мари Донке, бяла Донке,

майка ти се тихо хвали,

че си била по-хубава

от момите, от момците,

от хубаво ясно слънце,

от по-хубав ясен месец.

Хайде с мене на планина

да се двама надгрейваме —

кой повече време грее,

той ще бъде пръв на светът.

Станала е бяла Донка,

наместила кръстат чумбер,

престегнала тънка снага,

накитила къдра коса

и обула жълти чехли.

Тръгнали със ясно слънце,

излезли са на планина,

изгрели са светло, ясно,

зачудиле старо, младо.

Ясно слънце изгреяло —

огреяло две планини;

а пък Донка изгреяла —

огреяла три планини.