Кара Танас (Народна песен)

Янка през гора вървеше,

със крушев листец свиреше

и на гората думаше:

— Горо ле, горо зелена,

и ти, водице студена!

Вижда ли, горо, хайдути,

Кара Танаса войвода,

из тебе, горо, да ходи

и мойто братче да води?

Птичка изпище в осойе:

— Янка ле, булка хубава!

Защо си толкоз хубава,

кога си така глупава?

Ако би гора думала,

не би я секли дървари,

не би я пасли овчари,

не би тя крила хайдути

под своя бука зелена!

Още пиленце пееше,

ето че иде дружина;

Кара Танас я водеше,

Иванчо байряк носеше;

дълги им пушки на рамо,

златен ятаган на пояс,

от чисто злато паласки

и двойки пъстри пищови —

не можеш да ги познаеш

кой им е юнак войвода!

Янка си отри сълзите,

па ми се викна-провикна:

— Горо ле, горо зелена!

Я развий листе широко,

изкарай клоне високо,

направи сянка дебела,

че имам братец хайдутин

под твойте сенки да ходи,

отбор юнаци да води,

да сече наши душмани

и цариградски султани!