Робини (Народна песен)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: ЛитерНет, 2006

Първо издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. „Знание“, 1878.

История

  1. — Добавяне

Да се провали Митрополия

че се направи между два друма,

между два друма, между два пътя:

В един път върват млади пашовци,

в другия върват черни Татари,

всяки Татарин по коня йезди,

по коня води, по роба кара,

и напреде им до три синджиря,

до три синджиря млади робини.

В първия синджир мома Калина,

в втория синджир мома Малина,

в третия синджир сама буля им.

Калина плаче, Малини дума:

„Де щем, Малино, мама да видим?“

Пак буля им ги разговаряше:

„Мълчи, Калино, и ти, Малино,

буля да плаче, буля да жели,

че си оставя мъжкото дете,

мъжкото дете в гора зелена,

ненакърмено, неокъпано,

неокъпано, нито кръстено —

буля да плаче, буля да жели!

Вази ще карат във Цариграда,

че там си има от нашата вера,

от нашата вера християнска,

пак мен ще карат в татарска земя,

чи там ни нема от наша вера,

от нашата вера, от наша рода —

буля да плаче, буля да жели!“

Край