Включено в книгата
Нова песнопойка
Народни песни и стихотворения
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: ЛитерНет, 2006

Първо издание: Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. „Знание“, 1878.


И азе съм добар юнак,

и азе са бора

с душманете на народът

и с слабите хора:

ако някой е по-честен

от мойта фигура,

то залягам под своята

чизма да го тура, —

клевета го, попържам го,

черна му лицето,

а от това мене става

легко на сърцето.

И азе съм добар юнак,

и азе се бора

с душманете на народът

и с слабите хора:

ако някой глупав човек

има много злато,

то са мъча да го вмъкна

вов нашето блато, —

подмамям го, прикътквам го,

хвала го в лицето,

а от това мене става

легко на сърцето.

И азе съм добар юнак,

и азе се бора

с душманете на народът

и с слабите хора:

ако дойде стара баба

да търси наследство,

то я ввождам вов нашето

славно министерство, —

хвала й са, обещавам,

гледам й в лицето,

а от това мене става

легко на сърдцето.

И азе съм добар юнак,

и азе са бора

с душманете на народът

и с слабите хора:

родил съм са вов Габрово,

дете съм попово,

а това ми дава право

да ям на готово, —

опека си чуждо ягне

без срам на лицето;

а от това мене става

легко на сърцето.

И азе съм добар юнак,

и азе са бора

с душманите на народът

и с слабите хора:

от утрента до вечерта

седа в кафенето

и милвам си браделчето,

глада си шкембето, —

плета мрежи за мухите,

пия си винцето;

а от това мене става

легко на сърдцето.

Край