Елисавета Багряна
Лавина

Аз няма нищо да говоря

и нищо няма да те питам.

Говори доста твоя поглед морен

и твоето лице изпито.

 

В гнета на безизходност пълна

безумна любовта ни пламна

и ний оставихме да ни погълне

мигът на радостта измамна.

 

И в треската, що ни убива,

като слепци в нощта се дирим

и по-невъзвратимо ни опива

вихрушката, която свири…

 

И нека тътне помежду ни,

да рухна бялата лавина,

смъртта с любов ще ни целуне

там долу, в бездната раззинала.