Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шейн Скофийлд - Плашилото (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Area 7, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 53 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Матю Райли. Обект 7

Американска, първо издание

ИК „Бард“, 2002

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN 954-585-333-6

История

  1. — Добавяне

ПРОЛОГ

Строго охраняваното крило на

Федералния затвор „Ливънуърт“

Ливънуърт, Канзас

20 януари, 12:00

 

Това беше последното му желание.

Да изгледа церемонията по встъпване в длъжност на новия президент.

Естествено, така пътуването до Тер Хот щеше да закъснее с около час, но традицията в Ливънуърт повеляваше да се изпълни последното желание на осъдения, в рамките на разумното, разбира се.

Телевизорът хвърляше високочестотни стробоскопични отблясъци по бетонните стени на килията. Високоговорителят издаваше тенекиени звуци:

— … заклевам се…

— … заклевам се…

— … да изпълнявам, предано длъжността на президент на Съединените щати…

— … да изпълнявам предано длъжността на президент на Съединените щати…

Осъденият наблюдаваше напрегнато церемонията.

И тогава — въпреки факта, че му оставаха по-малко от два часа живот — по лицето му се разля усмивка.

 

 

Номерът върху затворническата му риза беше Т–77.

Беше възрастен, петдесет и девет годишен, с повехнало кръгло лице и мазна черна коса. Въпреки възрастта тялото му бе едро и силно — с мощен врат и широки рамене. Очите му бяха черни, бездънни и интелигентни. Родното му място бе Батън Руж, Луизиана и акцентът му също беше оттам.

Доскоро обитаваше отделението със строг режим на Ливънуърт — там държаха затворниците, чиято безопасност в общото отделение не беше гарантирана.

Преди две седмици обаче го бяха преместили в Предтранзитното — наричано още „Чакалнята за заминаващи“, — друго специално крило, в което осъдените на смърт изчакваха, за да бъдат откарани със самолет до федералния затвор в Тер Хот, Луизиана, където биваха екзекутирани чрез смъртоносна инжекция.

 

 

Бившият форт от Гражданската война Ливънуърт е максимално строго охраняван федерален затвор. Това означава, че тамошните затворници са федерални престъпници — определение, приложимо за серийни престъпници, чуждестранни шпиони, терористи, босове на организираната престъпност, както и военнослужещи на САЩ, продали военни тайни и извършили престъпление или дезертьорство.

Ливънуърт е може би най-жестокият затвор в Америка.

Но както по цял свят, обитателите на Ливънуърт — убийци и насилници — имат някакъв собствен морал и правосъдие.

Изнасилваните рецидивисти биват изнасилвани ежедневно. Дезертьорите биват пребивани доста често, а понякога постъпват с тях още по-зле — изографисват на челата им буквата „Д“. Чуждестранните шпиони, като например четиримата араби, осъдени за бомбения атентат срещу Световния търговски център през 1993 година се прощават с някои части от телата си.

Но най-жестокото отношение е запазено за един особен тип затворници: предателите.

Оказва се, че колкото и жестоки престъпления и зверства да са извършили, американците в Ливънуърт — повечето от които разжалвани военни — все пак питаят дълбока любов към родината си. Предателите обикновено биват убивани още преди да са престояли в затвора и три седмици.

Уилям Ансън Коул, бившият аналитик на ЦРУ, продал на Китай информация за предстоящата мисия на „тюлените“ в Космическия център в Ксичан — информация, довела до залавянето, изтезаването и смъртта на шестима тюлени — е бил открит мъртъв в килията си на втория ден след постъпването му в затвора. Ректумът му е бил разкъсан от многократно изнасилване с щека за билярд, след което е бил удушен с примка, в която е бил втъкнат крак от легло — един вид симулация на китайския метод за изтезание чрез удушване с бамбукова пръчка.

Формално погледнато, затворник Т–77 се намираше в Ливънуърт за убийство — или по-точно, за поръчката на убийството на двама висши военноморски офицери — престъпление, наказуемо със смърт от военните закони на САЩ. Но фактът, че двете жертви на престъплението бяха консултанти на Генералния щаб, беше издигнал престъплението до държавна измяна. Особено тежка държавна измяна.

Това — както и високият му чин — му беше спечелило място в строго охраняваното крило.

Но дори там мъжът не бе в абсолютна безопасност. По време на краткия си престой в това крило Т–77 бе пребиван неколкократно — на два пъти толкова жестоко, че се беше наложило да му преливат кръв.

 

 

В предишния живот се казваше Чарлз Самсън Ръсел и беше генерал-лейтенант от ВВС на САЩ. Кодово име: Цезар.

Имаше коефициент на интелигентност 182, което означаваше гениалност, и беше брилянтен офицер. Методичен, с остър като бръснач ум, изобщо идеалният командир, откъдето идваше и кодовото му име.

„Но най-вече… търпелив“ — мислеше си Цезар, докато наблюдаваше трепкащия екран.

Двамата мъже на екрана — председателят на Върховния съд и новоизбраният президент — довършваха дуета си в сивкавата светлина на зимното слънце под западната колонада на Белия дом. Новият президент беше положил ръка върху Библията.

— … и ще давам най-доброто от себе си…

— … и ще давам най-доброто от себе си…

— … за да почитам, спазвам и защитавам с Божията помощ Конституцията на Съединените американски щати.

— … за да почитам, спазвам и защитавам с Божията помощ Конституцията на Съединените американски щати.

„Петнадесет години“ — помисли си Цезар.

Беше чакал петнадесет години.

И най-после дочака.

Не беше лесно. Фалстартовете не бяха един и два — включая онзи, който стигна до кандидат за вицепрезидент, само за да претърпи съкрушително поражение на изборите. Други четирима бяха спечелили първичните избори в Ню Хемпшир[1], но след това не бяха оправдали очакванията на партиите си.

И разбира се, винаги се намираха такива като онзи Улф, които напускаха политиката преди да започне фактическата експлоатация на президентския им потенциал. Разходите бяха огромни и непредвидени, но майната му. Сенатор Улф по своему също бе допринесъл за осъществяването на целта.

Но сега…

Сега беше друго…

Сега той имаше президент…

 

 

Теорията му се градеше на един елементарен факт.

Всички президенти от последните четиридесет години бяха от двете елитни общности — тази на щатските губернатори или другата — на сенаторите на САЩ.

Кенеди, Джонсън, Никсън и Форд бяха сенатори преди да станат президенти. Картър, Рейгън и Клинтън бяха губернатори. Джордж Буш беше единственото изключение, защото беше конгресмен, а не сенатор.

Но генерал Чарлз Ръсел беше открил още нещо, а именно, че здравословното състояние на мъжете във властта е абсолютно непредсказуемо.

Пагубните последствия от политическия им живот — неимоверният стрес, постоянните пътувания, хроничната липса на опит — много често им се отразяваха зле.

И доколкото имплантирането на предавател в сърцето на действащ американски президент граничеше с немислимото, беше напълно възможно предавателят да се вкара в сърдечния мускул преди човекът да е станал президент и алтернативата — макар и ограничена — беше общността на сенаторите и губернаторите.

Защото в крайна сметка преди да е станал президент, човекът си е човек.

 

 

Статистиката от последните петнадесет години беше красноречива.

Четиридесет и два процента от сенаторите се подлагаха на операция за изваждане на жлъчни камъни, тъй като мъжете на средна възраст с наднормено тегло често страдат от заболявания на жлъчния мехур.

Едва четири от останалите петдесет и осем процента имаха щастието да избегнат каквато и да било хирургическа намеса.

Операциите на бъбреците и черния дроб бяха нещо обикновено — те представляваха най-добрата възможност за имплантиране на устройството — както и често срещаните операции на простатата.

А беше възникнала и тази възможност.

По средата на втория си мандат като губернатор на един от югозападните щати настоящият президент се беше оплакал от болки в гърдите и затруднено дишане. Изследванията в болницата на ВВС близо до Хюстън установиха наличие на доброкачествен тумор в левия бял дроб на губернатора вследствие на интензивно тютюнопушене.

Туморът бе отстранен с помощта на хитроумни фиброоптични камери от последно поколение и свръхмалки кабелни хирургически инструменти, наречени нанотехнология, и на губернатора му бе забранено да пуши.

Онова, което той обаче не знаеше, бе, че по време на операцията хирургът от болницата на ВВС беше прикрепил за външната стена на сърдечната му камера една друга последна дума на нанотехнологията — радиопредавател колкото глава на карфица.

Предавателят беше направен от бързоразлагаща се пластмаса и с времето щеше да се асимилира частично във външната тъкан на сърцето на губернатора, приемайки формата на безобидна холестеролна плака, при което щеше да убегне от всякакви по-нататъшни изследвания, включително и рентгенов преглед. Всичко друго с по-голяма или по-необичайна форма щеше да бъде забелязано още при първия профилактичен преглед на новия президент и поради това бе просто недопустимо.

Като последна предпазна мярка, предавателят беше имплантиран в тялото на губернатора „студен“ или неактивиран. В противен случай антиподслушвателната система AXS на Белия дом щеше да регистрира неоторизирания радиосигнал на секундата.

Не.

Щяха да го активират по-късно, когато му дойдеше времето.

Както обикновено, в края на хирургическата намеса бе изпълнена още една операция: бе свален изключително точен гипсов отпечатък на дясната ръка на губернатора.

Той щеше да потрябва след време.

 

 

Охраната на затвора се появи след десет минути.

Окованият в белезници и вериги генерал Чарлз „Цезар“ Ръсел беше отведен от килията си и бе натоварен на чакащия го самолет.

Полетът до щата Индиана протече без произшествия, както и угнетяващото пътешествие до стаята за инжекции.

След това на записите щеше да се види, че затворникът, разперил ръце като някакъв хоризонтален Христос на масата за прегледи, с пристегнати в каиши китки и глезени, беше отказал да приеме последно причастие. Не беше изрекъл никакви последни думи и не беше изразил последно разкаяние за престъплението си. Всъщност не беше изрекъл нито една дума по време на целия предсмъртен ритуал. Напълно в съответствие с цялото му поведение от началото на процеса до изпълнението на смъртната присъда — всъщност до екзекуцията му се стигна по бързата процедура, тъй като Ръсел не беше подал молба за помилване.

Военният трибунал, издал присъдата, беше казал, че престъплението му е толкова гнусно, че никога няма да напусне жив федералния затвор.

Бяха прави.

Зловещата процедура се състоя в 15:37 часа на 20-и януари. Петдесет милиграма натриев тиопентал — за приспиване, — последвани от десет милиграма панкурониев бромид — за спиране на дишането — и накрая двадесет милиграма калиев хлорид, който спря сърцето на Ръсел.

След още три минути, в 15:40, съдебният лекар на окръг Тер Хот обяви генерал-лейтенант Чарлз Самсън Ръсел за мъртъв.

 

 

Тъй като генералът нямаше роднини, тялото му беше отнесено за незабавна кремация от служители на ВВС.

В 15:52 — двадесет минути след като бе официално обявен за мъртъв — докато тялото му пътуваше по улиците на Тер Хот, Индиана в задната част на линейката на ВВС, два заредени накрайника на дефибрилатор се опряха в гръдния кош на мъртвия генерал.

— Сега! — извика единият военен лекар.

През сърдечната система на генерала премина мощен електрически поток и тялото му подскочи.

Третият електрошок даде резултат.

На монитора на електрокардиографа запулсира слаба искра.

Сърдечната дейност на генерала беше възстановена.

След малко пулсът стана равномерен.

Генерал Ръсел беше наясно с факта, че смъртта настъпва, когато сърцето престане да снабдява тялото с кислород. Актът на респирация — дишането — насища кръвта с кислород, а сърцето изпомпва обогатената кръв до всеки телесен орган.

През тези критични двадесет минути животът на Ръсел бе спасен от хипероксидирана кръв — кръв, наситена по биогенетичен път с богати на кислород червени кръвни телца; кръв, която през двадесетте минути беше продължила да снабдява с кислород мозъка и другите жизненоважни органи на Ръсел — кръв, прелята на генерала след двете сериозни злополуки, които беше претърпял в Ливънуърт.

Военният трибунал беше казал, че Ръсел няма да напусне затвора жив.

Бяха прави.

 

 

През цялото това време допотопният телевизор в празната килия в чакалнята на федералния затвор в Ливънуърт работеше.

На екрана новоназначеният президент — усмихнат, щастлив, въодушевен — махаше на възторжената тълпа.

 

 

Международно летище „О’Хеър“

Чикаго, Илинойс

3-ти юли (половин година по-късно)

 

Първата бе открита в един празен хангар на края на летище „О’Хеър“, Чикаго.

Рутинната ранна утринна проверка с електромагнитния детектор откри слаб магнитен сигнал, излъчван от подозрителния хангар.

Хангарът се оказа абсолютно празен, с изключение на бойната глава, поставена точно в центъра на просторното куполообразно помещение.

Отдалеч приличаше на сто и петдесет сантиметров сребрист конус, поставен върху товарна палета. Отблизо приличаше на бойна глава на междуконтинентална ракета.

От главата излизаха многобройни проводници, които я свързваха с насочена нагоре миниатюрна сателитна антена. Правоъгълното прозорче на корпуса на ракетата беше запълнено с яркочервена течност.

Плазма.

Взривна плазма, тип 240. Изключително летлив течен експлозив за ядрени глави.

Достатъчен, за да изравни със земята цял град.

Разследването установи, че регистрираният в хангара магнитен сигнал е част от сложна система от датчици за движение. Ако някой пристъпеше в радиус петнадесет метра от бомбата, червеният сигнален диод щеше да възвести, че броячът е задействан.

 

 

Според документите за лизинг празният хангар бе нает от ВВС на САЩ.

Впоследствие се установи, че според регистрационните книги на летището в хангара от месец и половина не е стъпвал кьорав човек от ВВС.

Обадиха се на транспортното звено на ВВС в базата „Скот“.

От ВВС започнаха да го усукват. Нямали никаква информация за плазмени ракети в граждански хангари. Щели да проверят какво става и при първа възможност щели да се обадят на летище „О’Хеър“.

Точно тогава съобщенията от цялата страна се посипаха като лавина.

Същите бойни глави — обкръжени от магнитни датчици за движение с насочени към небето сателитни антени — бяха открити в празните хангари на ВВС в трите основни летища на Ню Йорк: „Дж. Ф. Кенеди“, „Ла Гуардия“ и „Нюарк“.

След това се обадиха от „Дълес“ във Вашингтон.

След това от международното летище на Лос Анжелес.

Сан Франциско. Сан Диего.

Бостън. Филаделфия.

Сейнт Луис. Денвър.

Сиатъл. Детройт.

Общо четиринадесет устройства на четиринадесет летища из цялата страна.

С броячи. Включени. Готови да се взривят.

Очакващи сигнал.

Бележки

[1] Политолозите в САЩ смятат, че тъй като бележат началото на кандидатпрезидентската надпревара, първичните избори в щата Ню Хемпшир са показателни за тенденцията и изхода на кампанията. — Б.пр.