Радвам се, че благодарение на горните коментари, реших да прочета тази книга. Чел съм вероятно 3/4 от творчеството на Азимов, налично в Моята библиотека и от мои коментари под други негови произведения личи че никога не съм бил във възторг.
„Самите богове“ възвърна интереса ми към автора, който харесвах и обичах в младежките си години заради „Стоманените пещери“ и „Голото слънце“.
Книгата се състои от три части като средната е нещо много рядко за Азимов — извънземна вселена. Тя е и по някакъв начин най-интересната, а и най-трудно смилаема в началото си. Авторът изключително успешно и преднамерено използва особени комбинации от думи, които описват особени, но все пак разбираеми за читателя събития. С напредване на действието езикът става все по-обикновен и магията се поразсейва.
Останалите две части са в типичния за Азимов безличен стил на писане, където героите изпълняват праволинейно нужните действия и изричат необходимите реплики, за да може историята да се развие така, както авторът я е замислил.
Приятно и увлекателно, на моменти схематично и елементарно. Извън света на Фондацията и Позитронните роботи.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.