Кристина Скай
Открадни сърцето ми (1)

ПРОЛОГ

Норфък. Англия, Август 1809

Уилям Сейнт Клеър се бе втренчил в последната бутилка на писалището си. После се намръщи и вдигна бледо златистата течност към потрепващата светлина на свещта.

Да, лавандуловата реколта беше наистина превъзходна тази година. Доходът от парфюмените му масла щеше да бъде двойно по-голям от очаквания, достатъчен да му даде възможност да засее още два хълма и да пробва великолепна нова разновидност на бялата лавандула.

Сейнт Клеър въздъхна и премести гарафата, после се облегна назад и прокара ръка по врата си.

Фини капчици вода напръскаха стъклените стени на оранжерията. Клеър усети уханието на свежия вятър, който се носеше откъм брега, примесен с мирис на лавандула и рози.

Беше изминал едва месец, откакто бе пристигнало първото предупредително писмо. Оттогава му се струваше, че е остарял с десет години. И нещата щяха да се влошават с потайното приближаване на врага му без лице.

Погледът му падна върху миниатюра в рамка, поставена в единия край на писалището. Красивото му, строго лице потъмня от тревога, докато се взираше в лицето на дъщеря си. Устните й бяха пълни и дръзки, буйните й кестеняви къдри изразяваха същата жизненост, която бележеше решителната й малка брадичка. Едва шестнадесетгодишна, тя вече имаше излъчването на майка си.

Уилям нежно докосна портрета, рисуван с маслени, бои, замислен за съпругата, която бе загубил твърде млада и за дъщерята, която изглеждаше вече толкова голяма.

Някъде зад гърба му се чу звук от изпращяване на сухо клонче. Високият плантатор бързо се извърна към прозореца. Сърцето му биеше силно.

Да пукне, ако им се даде без бой! Това бе сигурно! Който и да се криеше в сенките, щеше да научи това достатъчно скоро. Клеър благодари на Бога, че бе изпратил Сузана и малкия Брандън на юг, при по-големия си брат в Кент. Старият Арчибалд беше почти глух, но беше безпогрешен стрелец и мразеше непознати. Да, при него двете деца щяха да бъдат в безопасност, помисли си Уилям. По-голямата му дъщеря, Джесика, беше мъртва от дванадесет месеца и може би така беше по-добре. Съпругът й, сър Чарлз Милбанк, както личеше по-всичко, се превръщаше в закоравял негодник. Сейнт Клеър бе изказал своите съмнения за Милбанк още в самото начало, разбира се, но Джесика бе останала непоколебима.

Трябваше да бъде по-твърд, мрачно си помисли мъжът с посивяла коса. Беше твърде късно за Джесика, но не и за Сузана и Брандън.

После извади пистолет от джоба си, мълчаливо предизвиквайки своя враг да се разкрие.

Но от тъмнината не дойде друг звук. Нищо не помръдна с изключение на едно мишле с вирнат нос и гордо щръкнала опашка, което изприпка но топлите червени керамични плочки.

Уилям бавно плъзна пистолета обратно в джоба си. Трябваше да се погрижи за себе си в името на децата.

Той седна отново на стария плетен стол. Подреди купчината доклади за семената, после ги пъхна в едно чекмедже. Сега трябваше да помисли за Сузана и Брандън. Трябваше да им остави нещо, за да противодейства на лъжите, които бяха обречени да чуят. Ако не действаха внимателно, те щяха да изгубят всичко. Враговете му щяха да се погрижат за това.

Трябваше да бъде практичен и хладнокръвен. Нямаше време за губене в напразни надежди.

Сейнт Клеър извади от едно чекмедже кутия от абанос, инкрустирана с корали и перли. Той дълго се взира в полираното дърво, подарък от любимата му съпруга, починала преди четири години. После взе писалката и започна да пише.

15 вгуст 1809

Моя скъпа Сузана,

Вероятно ще изминат много седмици, преди да намериш този дневник, а може би дори години. Но има неща, които трябва да знаеш, тайни, които трябва да предам, без враговете ми да ги открият.

Преди да прочетеш това, ще си чула много неприятни истории за мене. Без съмнеше хората ще говорят, че съм сложил край на живота си от отчаяние. Това ще бъде лъжа, разбира се, но понякога от лъжите боли най-много. Ще се опиташ да предпазиш малкия Брандън от най-лошото, нали?

В този дневник е истината, дъще моя. Пази го добре, тъй като има мъже, които биха убили, за да го притежават. Разучи това, което съм ти казал и добре си помисли как да го използваш. Бъди смела и умна.

Бъди смела. Изживях пълноценно живота си, изпълнен с приключения и рискове. Работата ми беше моята радост, ти и Брам — моят живот.

Съвсем наскоро разбрах за грозящата ни опасност. Заради тебе и Брандън взех това решение.

Знай, че не ми е лесно да напиша всичко това. Но когато го прочетеш, ще бъде прекалено късно, защото вече ще съм мъртъв…