Тереза Медейрос
Драконът със зелените очи (10)

9

Последното, което драконът беше очаквал да види при влизането си в стаята на пленницата, беше разкошният, добре оформен задник на мис Уайлдър в рамката на прозореца.

На зазоряване той най-сетне потъна в дълбок сън без сънища, но скоро бе събуден от задавен женски вик. Обърна се на другата страна и нахлупи възглавницата върху главата си, опитвайки се да повярва, че това е само отклик на един от многото кошмари, които го преследваха след идването на това място. В следващия миг обаче остър писък го изтръгна от обятията на съня и той се изправи като свещ в жалката си постеля.

Уплашен, че пленницата му е решила да се самоубие, той навлече набързо ризата и кожения панталон и се втурна като луд нагоре по стълбите. Обърканият Тапър го следваше по петите. Драконът толкова бързаше да стигне при Гуендолин, че забрави да скрие лицето си.

Очевидно мис Уайлдър беше направила опит да посегне на живота си, но не по толкова трагичен начин, както се беше опасявал. Поне не по отношение на него и Тапър.

Ритащите й крака, едва покрити от нощницата, не стигаха до импровизираната стълба от масата и стола и пред двамата мъже се разкри красивата гледка на съвършено оформените й прасци. Драконът се обърна към Тапър и видя, че безгрижните му кафяви очи са се закръглили от учудване.

Той устоя на изкушението да плесне с ръце пред лицето му, хвана го за лакътя и го изведе от стаята.

— Най-добре се качи на площадката и се опитай да я избуташ навътре.

Тапър не се съгласи толкова лесно.

— Тази страна ми се струва много по-привлекателна. Не е ли по-добре аз да…

— Направи това, за което те помолих — прекъсна го решително драконът и го бутна доста грубичко към стълбата.

Тапър се нацупи като обидено дете и се примири със съдбата си. Драконът се обърна отново към стаята. Много по-странен от притесненото положение на мис Уайлдър беше фактът, че Тоби се беше покачил на облегалката на стола и притискаше голямата си глава към глезените й. Драконът наостри уши и се вслуша невярващо. Проклетото животно мъркаше доволно!

Когато господарят му се приближи до масата, котаракът помръдна презрително уши и освободи полесражението. Гуендолин висеше на прозореца. Мълчанието й му даде да разбере, че знае кой стои зад нея.

— Мисля, че сте забравили чадърчето си, мис Уайлдър — рече той и попипа рюшовете от дантела. — Без него ще ви е още по-трудно да полетите.

— Надявам се да се разбия в някоя скала — отвърна тя със задавен, но ясен глас. — Това ще ми спести проклетите ви подигравки.

Драконът избухна в тих смях.

— Да се опитам ли да ви изтегля навътре?

— Не, благодаря. Предпочитам другата посока.

Мъжът махна стола и се покачи гъвкаво на масата. Гуендолин продължаваше да рита с крака, без да намери опора. Той я хвана за глезените, за да я укроти.

— Моля ви, мис Уайлдър, не се страхувайте. Всичко е наред. Ето, хванах ви.

Гуендолин се ядоса още повече. Нищо не беше наред. Докосването му беше застрашително. Драконът мъркаше по-сладко от проклетия котарак, но тя знаеше, че това е блъф. Топлите ръце върху голите й глезени внушаваха сигурност, но в действителност я заплашваше голяма опасност. Гневът й нарасна, когато се сети, че беше пропуснала да си сложи бельо под нощницата. Ако тези силни, стройни пръсти се отклоняха от правия път…

— Тапър идва от другата страна — уведоми я любезно той. — Първо трябва да слезе до долу и да се изкатери по няколко скали, за да стигне до вас. Това ще му струва няколко минути. Но може би аз ще се справя по-бързо, като хвана краката ви… — Ръцете му бавно се плъзнаха по прасците.

— Не! — извика Гуендолин и зарита сърдито. — Предпочитам да изчакам намесата на мистър Тапингъм, ако нямате нищо против.

— Докато чакаме, бихте ли ми обяснили как се озовахте в това… хм… неприятно положение?

Тя въздъхна тежко.

— Когато се събудих, на леглото ми имаше звяр.

— Сигурно е бил Тоби. Негодникът се е промъкнал в стаята ви, когато съм затварял вратата.

Гуендолин се искаше да си спомня нощното посещение на дракона, особено смущаващото сливане на устните им в грешна целувка. Това не биваше да се случва.

— Страх ли ви е от котки? — попита той.

— Напротив, обичам ги. — Гуендолин никога нямаше да признае, че е сметнала котарака за същество от приказките. — Помислих, че е… плъх.

Драконът отново се изсмя тихо.

— Ако се събудя и намеря в краката си плъх с тегло дванайсет и половина килограма, сигурно и аз ще скоча от най-близкия прозорец.

Гуендолин спря да диша, защото пръстите му рисуваха странни шарки върху голата й кожа.

— Според мен трябва да направя опит да ви изтегля. Тапър явно не напредва.

— Не, недейте, мисля, чу го чух да идва — извика радостно тя, макар че чу само далечно охкане и ядно проклятие.

Естествено драконът не се съобрази с желанието й и ръцете му хванаха здраво хълбоците й. Само след едно дръпване на мускулестите му ръце тя се плъзна в прегръдката му. Изведнъж се озова стегната в клещи от стомана и кадифе. Той бе обгърнал с две ръце талията й, хълбоците му се притискаха в меките й задни части. Висящите краища на ризата показваха, че е забравил да я закопчее. Ако се обърнеше, бузата й щеше да се допре до голата му гръд. Кожа до кожа.

Но той нямаше да го допусне. Колкото и да беше замаяна, тя осъзна, че и той беше пленник като нея.

— Май сега аз се озовах в неприятно положение — отбеляза сухо той.

— Какво има, милорд? — попита тя. — Нямате ли превръзка в джоба си?

— За съжаление я извадих, за да направя място за белезници и камшик.

— Защо не помолите мистър Тапингъм да ви услужи с вратовръзката си?

— Точно това ще направя, когато малкият некадърник най-после се изкачи на площадката…

Скоро след това Тапър наистина се появи под прозореца, но беше още достатъчно далеч, за да не чуват ясно не особено приличните му проклятия.

Котката се възползва от ситуацията, като скочи на масата и се промуши през лабиринта от глезени.

— Тоби май се е влюбил във вас — отбеляза драконът. — Никога досега не съм го чувал да мърка. Той е едно заспало чудовище.

Котката енергично заби глава в крака на новата си приятелка.

— Толкова е грамаден, че се изненадвам как не съм го сметнала за булдог — усмихна се Гуендолин.

Драконът свали едната си ръка от талията й и я плъзна към ключицата й. Тя потрепери от неясно предчувствие.

— Слава богу, че сте се уплашили от Тоби — пошепна в ухото й той. — За миг си помислих, че сте решили да ми избягате.

— Можете ли да ме обвините, ако го бях направила?

— Всъщност не — отговори безгрижно той. — Но въпреки това щях да се ядосам.

Гуендолин беше забравила добродетелното боне и си спомни за него едва когато той бързо го махна от главата й. Косата й се спусна на копринени вълни по раменете и драконът зарови лице в русите къдрици. В слабините й пламна желание и тя затвори очи, обзета от страх.

— Ако ме пуснете, сър, обещавам ви да не правя опити да видя лицето ви — пошепна задъхано тя. — Ако сте ранен във война или имате грозен белег по рождение, поради което се стараете да се скриете от моя поглед, аз съм длъжна да уважа желанието ви за дискретност. Уверявам ви, че съм жена, която държи на думата си.

— Надявам се, че и аз съм мъж, който може да удържи на думата си — промърмори той и разкри тила й.

Гуендолин сигурно щеше да издържи докрай, ако той я беше докоснал с пръсти. Вместо това той помилва чувствителната кожа под косите й с уста. Влажните, топли мъжки устни се плъзнаха по тила й в мека, сладка милувка. Никога не си беше представяла, че е толкова прекрасно да бъде целувана от дракон. Искаше й се тази милувка да продължи вечно, дори ако това означаваше драконът да я погълне без остатък.

Когато устните му продължиха напред, тя затрепка с ресници, затвори очи и неволно отметна глава назад.

С неустоима смесица от нежност и сила драконът сложи ръка под брадичката й и наклони лицето й съвсем леко към своето, за да може да докосне устните й със своите.

Гуендолин беше девица, но устата й знаеше как да отговори на мъжката целувка. Драконът я завладя, огненият му език проби меките устни и всеки нерв на тялото й запламтя. Гърдите й изтръпнаха, връхчетата им се втвърдиха. Той я притисна още по-силно към себе си и потри хълбоците си в нейните.

Даже ако беше посмял да я обърне към себе си, тя нямаше да отвори очи. Клепачите й тежаха от блаженство, много по-силно от всяка магия и всяко проклятие. Все пак тя беше омагьосана не толкова от сладостта на целувките му, а от земното му присъствие — от силното, кораво тяло, от солено-сладкия вкус на кожата му. Щом езикът й направи плах опит да го вкуси, той простена гърлено и я притисна с все сила към себе си.

— Нали ти казах, стари приятелю, че ще закъснея и няма да мога да спася красивата пленница! — Шумният коментар на Тапър улучи целуващите се като студен душ.

— Не си закъснял — отговори мрачно драконът и издърпа от шията му копринената вратовръзка. — Дойде тъкмо навреме.

 

 

След като поправи решетката на прозореца, Тапър излезе от сянката на замъка в двора, където драконът неспокойно обикаляше мястото на кола, за който бяха завързали Гуендолин. Макар че утринното слънце разпръскваше светлината си върху рушащите се зидове, лицето на приятеля му беше мрачно като нощта. Драконът пушеше поредната си пура и пускаше кълба сив дим през ноздрите си.

Тапър подръпна нервно мустака си.

— Не исках да смутя уединението ти. Надявам се да ми простиш липсата на дискретност.

Драконът извади пурата от устата си.

— Твоята липса на дискретност? Аз съм притеснен не от твоята липса на дискретност, а от моята собствена. Какво ще си помисли за мен това момиче? Всеки път, когато останем насаме, се нахвърлям върху нея като звяра, за какъвто ме смята. Вярно е, че отдавна не съм имал жена в леглото си, но това не означава, че трябва да обезчестя първата невинна девойка, имала нещастието да се изпречи на пътя ми. — Той захвърли пурата и отново се заразхожда в кръг. — Вече не се учудвам, че не съм годен за цивилизованото общество.

Тапър се опита да върви в крак с него.

— Това не е съвсем вярно. Моята пралеля Тафи беше възхитена от теб. Каза ми, че й напомняш за великолепния буен жребец на баща й. — Тапър поклати глава и въздъхна тъжно. — За съжаление бедният кон бе убит с пистолетен изстрел, след като отхапа три пръста на едно от конярчетата.

Драконът спря и го удостои с унищожителен поглед.

— Благодаря ти. Тъкмо това исках да чуя. Вече се чувствам много по-добре.

Той се запъти към края на вътрешния двор с големи крачки и Тапър трябваше да подтичва, за да го настигне.

— Не се отнасяй толкова строго към себе си — опита отново той. — Всъщност ти не направи нищо лошо. Не й смъкна нощницата и не я изнасили направо на масата. Дари я само с невинна целувка. Какво толкова ужасно има?

Драконът не можеше и не искаше да обясни, че целувката съвсем не е била невинна и че той е по-загрижен за себе си, отколкото за нея. Плахата целувка на Гуендолин беше запалила пламък в кръвта му — много по-силен от най-дръзката прегръдка на която и да е лондонска проститутка. Искаше тя да усети драконовия дъх, но сега в пламъци беше самият той.

Спря пред статуята, която бяха лишили от глава. Афродита, гръцката богиня на любовта, изобщо не беше на мястото си в тази крепост, където вече петнадесет години не се подслоняваха влюбени. Ако едно от гюллетата на Къмбърланд не беше откъснало главата й, със сигурност щеше да види сега подигравателната й усмивка.

— Трябва да напусна това място — проговори като на себе си той и плъзна ръка по голото рамо на богинята. — Защото съм на път да си загубя главата.

— Дадохме на селяците четиринайсет дни да доставят златото — напомни му Тапър.

— Знам, знам — промърмори драконът и обърна гръб на безглавата красавица. — Но това не означава, че не можем да ги подканим да побързат, нали? Върви да запалиш няколко димки по нивите им. Сложи факли по прозорците на кулите. Надувай проклетата гайда, докато от ушите им потече кръв. Искам да започнат да се подозират един друг и да се хванат за гушите. Искам да ми докарат копелето, което е спечелило богатството.

Тапър направи грациозен поклон.

— Можеш да разчиташ на мен, приятелю. Ще ги науча да се боят от бога.

Драконът застана пред него и лицето му беше толкова заплашително, че Тапър неволно направи крачка назад.

— Не искам да се боят от бога. Искам да се боят от мен.