Серия
Бърмингам
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Season Beyond a Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 74 гласа)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?
Сканиране
gaytanka (2008)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Катлийн Удиуиз. След целувката

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 2000

Редактор: Правда Панова

Коректор: Румяна Маринова

ISBN: 954-455-042-0


1

Близо до Чарлстън, Южна Каролина

29 юли, 1803 г.

Изтръгната от съня, Раелин Бърмингам неохотно отвори едното си око и сърдито изгледа отворения френски прозорец, през който в спалнята й долиташе далечното равномерно блъскане на чуковете. Слънцето едва-едва се подаваше от люлката си сред хълмовете, но в спалнята й, разположена на втория етаж, вече проникваше лепкава горещина, станала още по-неприятна заради изпаренията от нощния дъждец. Макар и наясно каква непоносима, влажна жега се задава, Раелин се замисли дали пък няма шанс да поспи още няколко минутки… ако се насили да изпълзи от огромното легло с балдахин, за да затвори прозореца. Цяла нощ почти не беше мигнала, измъчвана от чувствените копнежи, които красивият й съпруг бе разпалил в нея — копнежи, които вече почти две седмици след сватбата им си оставаха неудовлетворени. Ако не беше онзи злодей, който заедно със своята сган от наемници нахлу в имението точно в първата й брачна нощ — както и ако не беше стената, която лично тя издигна между себе си и своя нов съпруг само ден, след като чу едно момиче да го обвинява, че той бил бащата на още нероденото й бебе — сега Раелин не само щеше да споделя леглото на съпруга си, а и самата тя сигурно щеше да предвкусва щастието от майчинството. Наистина би била къде-къде по-щастлива, ако не знаеше нищо за онова момиче на име Нел.

Раелин усети, че батистената й нощница е вече вир-вода от пот, затова и мисълта да остане по-дълго в леглото вече не й се струваше толкова примамлива. Не й оставаше друго, освен да отлепи плата от гърдите си и да започне да си вее с него. Така наистина успя поне малко да се разхлади — но, уви, ефектът беше краткотраен.

С недоволна прозявка Раелин изпълзя от леглото и сънено се запъти към умивалника. Напълни с вода порцелановата купа и наплиска лице с надеждата да прогони унинието.

Щом си представи колко отпаднала ще се чувства през целия ден, ако не поспи поне още мъничко, Раелин се зачуди дали не може поне малко да заглуши дразнещия шум, та отново да заспи. Олюлявайки се, отиде до френските прозорци, но пък се сети, че затвори ли ги, в стаята ще стане убийствено задушно. Спалнята й беше една от четирите стаи с излаз на верандата, простираща се по цялата дължина на задната част на къщата. Единствено апартаментът на Джеф, съседен на спалнята й, както и още една спалня от другата страна, имаха и френски прозорци, и обикновени.

Принудена да избира между мъченията в една гореща, задушна стая и досадния шум, Раелин реши, че би могла да понесе второто, но в никакъв случай първото. Намираше се далеч от умерения климат на Англия — в плантацията Оукли, в Каролина. А още преди да пристигне, я бяха предупредили, че тук температурите може да достигнат умопомрачителни стойности през лятото, особено в последните му месеци.

С нещастна въздишка Раелин облегна рамо на рамката на прозореца и зарея поглед отвъд белия парапет на верандата. След дъждеца над земята се кълбяха гъсти изпарения и сякаш изолираха имението в някакъв отделен свят. Увенчани от млечните валма на мъглата, редицата огромни стари дъбове създаваха нещо като тъмна крепостна стена през обширния заден двор, закривайки всичко отвъд тях. Те разделяха господарската къща от къщурките на прислугата — множество колиби, и малки, и големи, които се криеха под сенките на други големи дървета. Нямаше нужда Раелин да се взира сред мъглата, за да разбере откъде идва непоносимият шум. Знаеше не по-зле от всеки друг в плантацията, че зад третото дърво в момента се строи нова къща за чернокожата икономка и малкото й семейство. Преди по-малко от две седмици пожар бе превърнал дома на Кора в купчина пепел и няколко овъглени греди. А ето, още вчера Раелин видя, че вече коват мертеците над новите дървени стени.

Без да се опитва да потисне следващата си прозявка, Раелин повдигна дългите кестеняви къдрици от врата си. В този климат косата й се оказа тежка и топла като вълна.

Преди, когато баща й беше уважаван от всички като верен поданик и емисар на английския крал Джордж II, името Джеймс Барет, граф Балфур, привличаше рояци гости във фамилното им имение в Лондон. За онези пищни празненства личната й прислужница фризираше косите й с изключителен артистичен усет, а красивите й прически печелеха възторжените възклицания на приятели и гости.

Но това беше преди. Сега Раелин трябваше сама да се грижи за непокорната грива, което я накара да осъзнае колко трудно е дори само да поддържа косата си чиста и прилично пристегната в най-обикновен кок. Да разресва възлите след всяко къпане беше истинско изпитание, което от известно време я навеждаше на мисълта, дали пък да не скъси наполовина косата си. Но засега Раелин се въздържаше от подобна промяна, тъй като нямаше представа как би реагирал съпругът й. Като се има предвид каква стена от трудности бе издигнала с отказа си да се отдаде на очакваната интимност при брака, тя просто не смееше да изпробва с повече своеволия търпението на Джефри. Ако бе проявила дързостта да стори подобно нещо, докато баща й все още беше жив, той сигурно направо би припаднал. А Раелин нямаше представа дали съпругът й би го понесъл по-добре. Макар че през изминалите седмици видя Джефри да проявява непоколебимата си твърдост един-единствен път — при сблъсъка му с Нел — тя все пак остана с впечатлението, че търпението на Джефри Бърмингам си има определени граници. Засега нямаше куража отново да изпробва тези граници, не и след като бе поискала да спят в отделни легла. Би било пълна глупост да го предизвика отново с някоя необмислена постъпка.

Раелин се постара да откъсне мислите си от тази болезнена тема и реши да се поразкърши. Първо се изви от кръста наляво и надясно, после се наведе напред и допря длани до пода. Когато отново се изправи, изви гръб колкото може по-назад, а после направи цялото упражнение още веднъж.

По пътя от Англия насам палубата за пътниците четвърта класа беше толкова претъпкана, че нямаше място дори да се върви из тъмната влажна дупка, в която бяха осъдени да пътуват по-бедните. Всяко движение извън тясното пространство, отредено за нея и за майка й, обикновено означаваше да пречат на другите, а и двете не желаеха това. Обездвижването й от онези ужасни три месеца бе оставило у нея някаква скованост, която дори и сега все още чувстваше скоро след ставане от сън. Все пак, казваше си Раелин, самата тя изкара късмет, че оцеля при мизерните условия и оскъдната храна. А майка й нямаше този късмет.

— Доста рано си станала, скъпа.

Раелин ахна сепнато, изправи се и погледна назад към верандата, откъдето бе долетял дълбокият мъжки глас. Съпругът й бавно се приближаваше към нея. Сигурно бе минал покрай отворените френски прозорци на спалнята й, докато тя все още е спяла, най-вероятно, за да види как върви работата на дърводелците от другия край на верандата — любимото му място, откъдето често наблюдаваше напредъка на строителната площадка. Не носеше нито риза, нито обувки, само тесни сиво-кафяви панталони, които подчертаваха мускулестите очертания на бедрата и кръста му. Късата му гарвановочерна коса стърчеше на влажни кичурчета.

Може би Раелин все още сънуваше, и това бе поредната й фантазия за мъжа, който я бе грабнал в последния момент изпод колелата на една летяща насреща й карета, скоро след като съвсем случайно се бяха сблъскали на главната улица в Чарлстън. Раелин реши, че той изглежда особено мъжествен в ранния утринен час. Не се и съмняваше, че това впечатление отчасти се дължи на оскъдното му облекло, тъй като този мъж бе надарен с изключителна физика. Раменете му бяха широки, ръцете — възхитително оформени и с гъвкави мускули, тъмно окосмените му гърди бяха масивни в горната си част, после тялото му се стесняваше като изваяно през релефно очертаните мускулчета по ребрата до тънкия кръст. Раелин много добре знаеше, че под добре прилягащите панталони хълбоците му са достатъчно тесни, за да им завиди всяка жена. Обичаше да язди, а и редовно се боксираше с няколко от близките си приятели — просто така, за удоволствие. В резултат мускулите му бяха стегнати и тренирани до вибрираща твърдост.

Лицето му имаше наистина благородни черти: мъжествено изсечена челюст под красивия загар на кожата, тесен нос със съвсем лека орлова извивка, а в средата на брадичката имаше малка вдлъбнатина. Когато се усмихваше или замислено присвиваше устни, под скулите се появяваха мънички, едва загатнати бразди, които — заедно с красивите му тъмнозелени и някак прозрачни очи — неизменно привличаха вниманието на младите дами. Навикът му да се усмихва малко накриво, би могъл да бъде причислен към най-смъртоносните оръжия що се отнася до сломяването на съпротивата на която и да е жена. И самата Раелин вече знаеше, че съвсем не е неуязвима за тази усмивка. Неведнъж й се налагаше да полага особени усилия, за да не загуби здравия си разсъдък в негово присъствие.

Докато го гледаше, Раелин ужасно се изкушаваше да протегне ръка и да погали тази корава маса от сухожилия, мускули и твърди къдрави косъмчета, която представляваха гърдите му — както бе сторила в първата им брачна нощ. Тогава за първи път го видя без дрехи и остана поразена от мъжествената му красота. Оттогава нещата доста се бяха променили. И все пак, въпреки предубежденията си, Раелин чувстваше, че все повече се привързва към този джентълмен-южняк на име Джефри Лорънс Бърмингам.

— Джефри, стресна ме! — сгълча го тя и нервно се изсмя.

Трудничко й беше да се държи непринудено, когато подозираше, че галантната му изисканост може да е маска, а под нея да се крие подъл негодник, способен без капка угризения да използва за собствено удоволствие младите девойки, които е омаял. Но въпреки че беше чула препирнята между Джеф и Нел, Раелин съзнаваше, че и самата тя от ден на ден става все по-податлива за чара му. Напоследък като че ли не можеше да мисли за нищо друго, освен за кратките мигове, прекарани в прегръдките му.

Погледът му я обходи от глава до пети и Раелин се почувства така, сякаш очите му я разсъбличат. По бузите й изби още по-силна руменина, а гласът й се разтрепери. Но най-лошото беше, че този поглед разпали още повече желанието й да пропъди завинаги мисълта за Нел от съзнанието си и да му се отдаде изцяло.

— По това време обикновено вече си излязъл, нали, Джефри?

— Да, но трябваше да прегледам счетоводните книжа на корабната компания. Тъкмо тази сутрин приключих с тая досадна работа, та реших да си почина малко, преди да тръгна за Чарлстън. — Той замислено наклони глава. — Ами ти? Винаги ли ставаш толкова рано?

Раелин се изчерви. Знаеше колко ранобуден е Джефри и самата тя сигурно му изглеждаше ужасна поспалана.

— Шумът ме събуди.

Раелин усети, че ръцете й треперят — отчасти от необяснимото вълнение, което присъствието му неизменно предизвикваше у нея, отчасти от тревогата, че волята й отслабва и тя като глупачка се е хванала на хитрите уловки на един леконравен мъж. Ако имаше поне капчица мозък, нямаше да чака той да разбие сърцето й. Щеше да избяга от него. Чиста глупост бе да се остави на изкушенията, които с всеки изминал ден ставаха все по-неустоими. Единственото, което досега я спираше да се отдаде на този мъж, бе глождещият страх, че Джефри Бърмингам може въобще да не е толкова благороден и почтен, колкото изглежда на пръв поглед.

Сърцето й се разкъсваше между двете възможности. Тласкана от желанието, тя копнееше да стане негова жена в истинския смисъл на думата, а страхът и подозрението й повеляваха да се спаси, докато девствеността й е още непокътната и тя не е станала жертва на неговите лъжи. И все пак, когато се замислеше за втората възможност, обземаше я някаква ужасна празнота и често размишленията й приключваха с отчаяни опити да сдържи напиращите сълзи. Всичко това недвусмислено показваше колко силно влияние има той върху нея и как не й се иска да го напусне.

Бушуващите в душата й чувства сериозно разстроиха нервите й и Раелин осъзна, че се държи като млада госпожичка, загубила ума си по по-възрастен от нея мъж. А и Джефри си беше точно такъв — тридесет и три годишен. Беше по-възрастен от нея поне с четиринадесет години, а това й подсказваше, че трябва да бъде дори още по-предпазлива. Но как ли да устои на чара му, когато тя бе все още почти момиче, а той — опитен мъж?

Само няколко мига в негово присъствие бяха достатъчни да я смутят и объркат, въпреки собствения й опит с неколцина красиви млади аристократи, които едно време си съперничеха за вниманието й в Англия. Сега тези настойчиви ухажори й се струваха ужасно незрели и превзети, особено когато можеше да ги сравни с един така достоен кандидат. Надали имаше мъж, който да може да съперничи на галантността, чара, забележителното телосложение и изумителния външен вид на Джефри.

Раелин понякога се чудеше дали влечението й към Джефри не се подсилва и от ограниченията, които тя му бе поставила. Те се отнасяха и до самата нея и тя можеше да гледа, но не и да докосва и да гали. А това бе все едно да показваш сладкиши и бонбони току пред носа на малко дете, без да му ги даваш. Та нали човек желае най-силно именно забранените удоволствия? Раелин почувства как отново се изчервява, опиянена от сладостното излъчване на пламтящите изумрудени очи, които още веднъж се плъзнаха по оскъдно облеченото й тяло. За кой ли път в съзнанието й се върнаха спомените за мига, в който Джефри Бърмингам се бе надвесил над нея, за да доведе до край брачното им сливане. В онази нощ тя за първи път зърна гол мъж. И ако трябваше да опише видяното, би обрисувала съпруга си като висок млад бог в плен на страстта. След това бе достатъчно само да затвори очи, и отново виждаше лицето и тялото му в онези пламенни мигове.

Джеф дяволито се усмихна, после тръгна напред бавно и внимателно, сякаш дебнеше плашлива кошута.

— Да ида ли да ме накажат, задето те стреснах, мадам?

— Знаеш ли, караш ме да се чувствам… — Тя потърси дума или израз, който да опише обзелото я смущение и все пак да не създава впечатление, че е оглупяла от любов хлапачка. Но как би могла чрез изтърканите сравнения да опише чувствата си?

— Как те карам да се чувстваш? — попита Джеф, а устните му отново се разтегнаха на една страна.

Неспособна да сдържи усмивката си, Раелин свенливо вдигна очи. Не, не би могла да отрече пред себе си, че духът й сякаш полита, когато е близо до него.

— Чудесно.

— Чудесно ли? — Изумруденият поглед изпитателно се взря в очите й, търсейки точния смисъл на думите й.

Джеф бе нащрек. Веднъж вече се беше изгубил в страстния пожар на очите й. С неописуема наслада бе занесъл младата си невеста до брачното им ложе, но в последния миг, преди да достигне до удовлетворението, бе спрян от едно неочаквано събитие. В спалнята им нахлуха банда разбойници, които отвлякоха съпругата му и я скриха в склада на Густав Фридрих. Самият Джеф изпадна в безсъзнание, когато един оловен куршум го одраска по главата. Негодниците си помислиха, че са го убили. Но той повика брат си и няколко приятели, между които и шерифа Райс Таунсенд и неговия заместник. Всички заедно щурмуваха сградата, където германецът и неговата армия главорези държаха в плен Раелин, и победиха негодниците. Но, уви, по-късно Джеф бе жестоко разочарован: шерифът Райс заяви, че Фридрих не може да бъде арестуван по простата причина, че вуйчото на Раелин, Купър Фрай, е измамил този човек и го е накарал да мисли, че я е купил от него.

Само няколко часа след безопасното завръщане на съпругата му в Оукли, Джеф се сблъска с друг вид тормоз. Една бивша негова служителка му отправи такива обвинения, които сериозно подкопаха вярата на жена му в неговата чест и достойнство и тя се уплаши от по-голяма близост помежду им. И така онова, което Джеф пламенно се надяваше да е началото на един преизпълнен с любов и страст брачен живот, вместо това се превърна в хладно съжителство.

През следващите две седмици двамата се отнасяха един към друг учтиво и мило, но някак сковано. Хранеха се заедно и разговаряха, но спяха поотделно. Джеф стискаше зъби и едва търпеше. От време на време наистина му се приискваше да прати по дяволите джентълменската си сдържаност. Жена му бе твърде красива и привлекателна, за да може той равнодушно да пренебрегва близостта й. Затова и умишлено прекарваше много време вън от дома. Занимаваше се с деловите си задължения: корабната компания, дъскорезницата, коневъдната ферма или пък надзираваше събирането на по-ранните реколти заедно с помощника си.

— В какъв смисъл чудесно, мила моя?

Раелин сви рамене. Не искаше да издаде как се разкъсва между страха и желанието.

— Просто чудесно.

— Тогава позволи ми да отбележа, че и самата ти изглеждаш чудесно — промълви той, а очите му проникваха през фината тъкан на дрехата й, която, вместо да прикрива, само подчертаваше женствените й форми.

Под пламенния поглед на тези потъмнели от желание, кристално дълбоки изумрудени очи Раелин се почувства като пиле, притиснато в ъгъла от гладна лисица. Знаеше колко наблюдателен е Джефри и беше сигурна, че само една усмивка от нейна страна ще бъде изтълкувана като покана да изпробва доколко категоричен е отказът й. А тогава щеше да й се наложи най-сетне да реши дали да пренебрегне обвиненията на Нел и да го приеме с отворени обятия. Разкъсвана между желанието и страха, в този момент Раелин просто не можеше да реши. Някакво слабо вътрешно гласче я призоваваше да запази самообладание и да остане хладно дистанцирана, здравият разум й подсказваше, че е добре да държи този мъж далеч от себе си, докато се увери напълно в почтеността му. Но въпреки това младото й тяло копнееше за трепетната възбуда, която бе познала с него, макар и за толкова кратко време. Объркана и изпълнена с нерешителност, Раелин с безмълвно отчаяние се питаше: „Какво да правя? Какво да правя?“.

Реши с непринудена забележка да опита да установи тон на хладна вежливост. Надяваше се така да преодолее този миг на колебание.

— Хората ти се справят невероятно бързо с новата къща на Кора, Джефри. С това темпо до една седмица ще е готова. Сигурна съм, че знаеш колко много искат Кора и семейството й отново да имат собствен дом.

Раелин млъкна, осъзнала, че дърдори като пълна глупачка, почти без да съзнава какво казва. Но как, за бога, би могла да се държи непринудено и уверено, когато тези изпитателни зелени очи направо я поглъщаха? Всеки път, щом погледът му се плъзнеше по залепналата влажна материя върху гърдите й, я парваше споменът за онези кратки мигове в плен на страстта, когато езикът му мъчително бавно бе пълзял по меките й зърна. Чудно, но дори и само мисълта за това събуди някаква изгаряща жажда дълбоко в тялото й.

Джеф пристъпи по-близо, а очите му се спряха върху деликатните розови връхчета, примамливо очертани под почти прозрачната материя. Много добре знаеше каква болка изпитва всеки път, когато се отдаде на естествената си мъжка наклонност — да се наслаждава на красотата и очарователните форми на жена си. Затова до този момент все се стремеше да избягва това мъчение, като ограничаваше времето, прекарано с нея. Дори в случаите, когато протоколът и добрите обноски налагаха двамата да се появят заедно на официалните събирания, като например сватби, кръщенета и други подобни, той се стараеше да бъде сдържан и дистанциран, поглеждаше я само бегло, само когато се налагаше. В тези случаи той успяваше да запази самообладанието си единствено с цената на огромни усилия. Но пък при тези излизания — макар че жена му всеки път изглеждаше просто великолепно — все пак не беше облечена в нещо така прозрачно, което да оставя толкова малко на въображението. Дали заради нежната извивка на гърдите й, или пък заради интригуващата сянка между бедрата й, едва прикрити под нощницата, в момента вниманието му бе изцяло приковано към тялото й. Да пренебрегне подобни примамки, не беше по силите на никой мъж, най-малко пък за човек, подложен на дълго въздържание и непрестанни изкушения. Можеше само да се надява, че този път щедрото й разкриване пред очите му означава покана за нещо повече от това, само да гледа.

— Да — най-сетне се съгласи Джеф, — на моите хора няма да им трябва кой знае колко време, за да завършат къщата.

Раелин се чувстваше по-напрегната от всякога. Изтормозена от нощните видения, копнееше за ласките на Джефри. Определено вече й беше дотегнало да играе ролята на оскърбена съпруга, която чака неопровержими доказателства, че мъжът й е благороден и чист. И тя не беше светица. А в крайна сметка Джефри беше неин съпруг! И не само вече бе виждал всичко, което в момента нощницата й едва прикриваше, но и я бе дарил с онези най-интимни ласки, които е нормално един току-що оженен мъж да дари на невестата си.

И все пак за нея той до голяма степен беше непознат — това й подсказваше прагматичната част от съзнанието й. Нямаше и две седмици, откак се срещнаха за първи път. Тогава тя тъкмо бе избягала от вуйчо си. Когато Джефри й направи предложение да я спаси от непочтените планове на Купър Фрай, тя прие помощта му без никакви угризения. Едва по-късно се запита дали постъпи благоразумно, като толкова прибързано се венча за него. Колкото и да се опитваше да пропъди от съзнанието си обвиненията на Нел, те продължаваха да забиват хищните си нокти в паметта й и я спираха в желанието й да се съедини с този мъж не само по име, но и телом. Именно към това щастие се стремяха повечето новобрачни двойки, затова бе съвсем естествено и тя, като всяка млада съпруга, да копнее за истинско брачно единение. А тези неудовлетворени копнежи понякога я караха да се чувства като разбит кораб, изхвърлен на самотен бряг.

Неангажиращият разговор й се виждаше единственото средство, чрез което да скрие бурните си чувства, а и да наруши проточилото се мълчание.

— Новата къща на Кора май е два пъти по-голяма от старата, Джефри. Тя много ще се радва да има толкова много място.

— Като знам колко много икономката ми обича децата, съмнявам се, че Клара ще остане единствено дете — предположи Джеф и се приближи още мъничко, за да вдъхне аромата на жена си. Безкрайно нежното примамливо ухание му напомняше на букет от пролетни цветя. — Струва ми се, че до няколко години на Кора и мъжа й дори тази къща ще отеснее.

Джефри се приближи още по-близо до нея и Раелин отново забърбори нервно и припряно, опитвайки се да скрие смущението си.

— Ти беше страхотен, когато спаси Клара! Но, Джефри, искрено се надявам, че никога повече няма да ми се наложи да гледам подобни подвизи от твоя страна. Когато те видях как се втурна в горящата колиба, бях сигурна, че ще изгориш заедно с къщата и детето. — Тя неуверено му се усмихна. Джеф не срещна погледа й, но изглеждаше доста заинтригуван от връвчицата на нощницата, пристегната плътно около шията й. — Сигурно разбираш, че след ужасните събития от първите дни на брака ни сега безкрайно се радвам на спокойствието в плантацията ти. Но се боя, че това е само затишие пред буря. Знам, че рано или късно Густав ще се опита да ти отмъсти, задето му счупи рамото. Макар че само Олни Хайд беше виновен за това.

— Ще ми се да бях застрелял този негодник — измърмори Джеф и замислено прокара пръсти по белега на черепа си, оставен от куршума на Олни. Неговият изстрел моментално го бе принудил да стреля в отговор и куршумът на Джеф бе попаднал в рамото на Густав Фридрих. — Така поне по-малко щеше да ме е яд, че обстоятелствата позволиха на Фридрих да продължи с подлостите си. Пък и за това, че въпреки заповедта на шерифа Олни да бъде арестуван, това мръсно псе все още се разхожда някъде на свобода.

— Бъди сигурен, Кингстън не е забравил нито една подробност около тази история — отвърна Раелин през смях, после безмълвно се укори за това, че не се държи по-уравновесено.

Джеф изглеждаше напълно спокоен, което в сравнение с нейните нервни пристъпи я караше да се чувства ужасно неловко. При все това тя продължи припряно да говори, само и само да не му даде време да долови объркването й.

— Помисли те за мъртъв и едва не падна от слисване, когато те видя как се съживяваш. Цялата история звучи ужасно смешно, когато я разказва той, но аз си спомням прекалено ярко какъв ужас изпитах тогава, за да мога дори да си помисля да се смея на случилото се.

От миговете непосредствено след свестяването си Джеф помнеше единствено зейналата от изненада уста на иконома Кингстън. Именно този спомен вероятно щеше да остане запечатан в съзнанието му до края на живота му.

— Струва ми се, помня, че Кингстън каза нещо за някакъв ангел. Предполагам, за него беше истинско чудо, че оживях.

— То наистина си беше чудо! Ако онзи изстрел бе прицелен малко по-ниско, ти, Джефри Бърмингам, щеше да се сдобиеш с огромна дупка в черепа, а аз щях вече да съм вдовица.

Ъгълчетата на устните му се помръдваха насмешливо, докато си играеше с нежната връвчица под брадичката й.

— Чудя се колко ли девствени вдовици е имало през последните сто години. Надали са много.

Лека трепетна въздишка се откъсна от устните на Раелин, когато Джеф се наведе напред и докосна с устни бузата й. Оттам по млечнобялата й шия щедро се посипаха нежни целувки. Тя внимателно постави ръка върху твърдите му гърди и затвори очи, почти замаяна от трепетните ласки на устните му. Под дланта й сърцето му туптеше почти така лудо, както и нейното, а това й подсказа колко е погълнат от своята игра на прелъстяване.

— Надали положението ни е чак толкова уникално, Джефри.

— Но ако беше мъж, нямаше да говориш така, сладката ми — промълви той. През последните две седмици често се бе чудил дали наистина не е единственият мъж в историята, чиято съпруга все още е девица.

Джеф не можеше да се начуди на готовността, с която тя приемаше все по-пламенните му милувки, но все още бе нащрек да не би отново да бъде отблъснат. Като надигна глава, потърси по божественото й лице някакъв израз на чувствата й и за кой ли път остана изумен от невероятната й красота. Бялата й кожа бе гладка и фина като сатен. Розова руменина обагряше страните й, от което морскосините й очи изглеждаха още по-дълбоки и сякаш сияеха със своя собствена светлина изпод гъстите черни мигли. Нослето й бе дръзко и деликатно, нежните устни — очарователно извити и сякаш създадени за целувки. И по това прелестно лице Джеф не забеляза и следа от нерешителност. Макар че клепките й се сведоха и тя свенливо отбягна погледа му, Раелин все пак остана в прегръдките му, когато той, окуражен, реши да изпробва решителността й и дръпна копринената връвчица.

— Джефри, моля те… — Шепотът й бе едва доловим, като въздишка. Разумът сякаш я напускаше, усилията й да запази самообладание отново останаха напразни. Успя само да промълви: — Не зная дали съм готова за това.

Джеф веднага се отдръпна и се изправи с хладна усмивка. Беше очаквал тя отново да го отблъсне. И макар че това никак не му се нравеше, той съвсем не бе човек, който да избухне гневно, когато не постигне своето. Но ако можеше да отгатне нещо по колебанието в поведението й, то беше, че тя съвсем не е толкова хладна и сдържана, колкото подсказваха думите.

Стори му се, че не е зле да изпробва по-внимателно категоричността на отказа й. Но ако искаше да има някакъв шанс да пробие тънката преграда помежду им, трябваше да приспи опасенията й. Вероятно беше най-добре да продължи в същия дух атаката си срещу разума й, но по някакъв по-фин начин. С тази цел той реши да привлече вниманието й към един въпрос, който в последните дни самият той бе започнал да обмисля.

— Какво ще кажеш да дойдеш заедно с мен днес в Чарлстън, мадам? Искам да ти поръчам нова рокля.

Изненадана от предложението му, Раелин сепнато вдигна очи. Досега Джеф я бе придружавал до пристанищния град само когато се налагаше да присъстват заедно на някое събитие. При тези излизания той се държеше като истински джентълмен, но все пак Раелин не можеше да се отърси от усещането, че той бърза да приключат по-скоро с разходките не за друго, а само за да се отдръпне отново от нея. Но пък, като се замисли какво бе поискала самата тя от него, надали можеше да го вини за поведението му.

Колкото до поръчването на нова рокля, Раелин просто не можеше да си представи колко ли струват всичките прелестни подаръци, които вече й беше накупил. Не се и съмняваше, че новите й дрехи са с качество, каквото единствено богатите могат да си позволят. Все пак, след като бе принудена да търпи хладното му отношение и дългите отсъствия, тя се чудеше как е възможно Джеф да е толкова великодушен, та да й предлага още дарове. Сякаш тя ги заслужаваше!

— Но, Джефри, говориш за още дрехи след всичко, което вече си ми купил?

Голите му рамене лениво се повдигнаха.

— Добре е да дадем бал в чест на венчавката ни, за да могат съседите и познатите ми от Чарлстън да се запознаят с теб, мадам. Като се има предвид колко дълго ми отне да си намеря подходяща булка, събитието трябва да бъде внушително. За такъв повод трябва да имаш рокля, не по-малко ослепителна от самата теб, а единствено приятелят ми Фаръл Ивс е способен да създаде тоалет, достоен за тази чест. Той ще те облече така, че всяка жена в областта да ти завиди.

Синьо-зелените й очи засияха доволно при мисълта, че най-сетне ще може да се похвали като съпруга на Джефри Бърмингам пред неговите приятели и познати. Особено много й се щеше да затвърди положението си на собственичка на този мъж пред всичките онези добре облечени дами, които бе забелязала да го поглъщат с погледи отдалеч, или пък, когато са по-близо, да му се усмихват приканващо. Досега по време на приемите той я придружаваше под ръка, но Раелин постоянно долавяше у него онази сдържаност, която обезсърчаваше всякакви съпружески излияния на чувства. Затова и тя все се стараеше да се държи сдържано и самоуверено. Но едва ли бе възможно Джеф да страни от нея по време на бала в чест на сватбата им.

— Няма нужда да обличам пищни рокли, за да накарам да ревнуват всичките моми, които очевидно са се опитвали да те впримчат и да се омъжат за теб в миналото, Джефри. Вярвам, че ми завиждат още от деня, когато се венчахме.

— Преувеличаваш, Раелин — възпротиви се Джеф и неловко се изсмя.

— Нима ще отречеш, че си бил най-ухажваният ерген в областта? — дръзна да попита тя, като се стараеше въпросът й да прозвучи закачливо. Но в действителност й беше трудно да говори непринудено за всичките жени, които бяха влюбени в него. Само щом се замислеше за тях, и веднага се сещаше за обвиненията на Нел, което пък събуждаше у нея любопитството, колко ли други жени може да са го имали като любовник. — Да не би да ми се привиждат нещастните погледи на очарователните девойки, когато си наблизо? Само разочарование ли виждам, Джефри, или има и някакво по-силно чувство, което ми напомня на люта ревност?

— Ако си стигнала до това заключение заради Нел, скъпа моя, моля те, позволи ми да те уверя…

— Опитвам се да не мисля за тази малка нахалница повече, отколкото се налага, Джефри Бърмингам, и ще съм ти благодарна, ако не ми напомняш за нея — отвърна Раелин с много повече искреност, отколкото насмешка. — Вече чух от Кингстън предостатъчно по въпроса, докато той разправяше на Кора за безочието на Нел да се промъкне в леглото ти. Много странно, икономът ти все насочва разговора към онази хлапачка веднага щом забележи, че съм се приближила. Очевидно смята, че си напълно невинен и че дума не може да става детето й да е от теб. — На Раелин много й се искаше и самата тя да е така уверена в невинността му. Все пак ъгълчетата на устата й се извиха в закачлива усмивка.

— Ако бях по-подозрителна, скъпи ми съпруже, щях да си помисля, че тайничко си подучил Кингстън да говори така пред мен.

— Явно трябва да го предупредя занапред да бъде по-дискретен — отбеляза Джеф, а очите му за кой ли път я обходиха с разсъбличащ поглед.

Ръката му се обви около шията й и той загледа как очите й стават по-прозрачни, докато палецът му нежно галеше фино очертаната й брадичка. В изражението й не забеляза нито следа от нежелание. Напротив, тя сякаш вкусваше докосването му като невероятен деликатес. Устните й бяха леко разтворени като от дълбока чувствена наслада. За да провери дали наистина е така, Джеф се наведе и нежно я целуна по слепоочието. От устните й се отрони трепетна въздишка. Окуражен, той погали с длан стройния й врат и със съвсем леко движение на пръстите си успя да плъзне дрехата по меката кожа на рамото й.

Раелин ахна сепнато и бързо притисна ръка към гърдите си, за да хване падащата нощница — за голямо разочарование на съпруга си. Все пак, когато Джеф забеляза колко голяма част от гърдите й са вече оголени, разочарованието му моментално се изпари. Тънката като тюл материя едва прикриваше едната й заоблена гърда, а другата вече бе изцяло разкрита, позволявайки му да се наслади на гледката на едно изящно розово връхче. Прекалено ярък бе споменът му за онзи миг, когато за първи път бе опитал опияняващия нектар на тези бледи връхчета и сега желанието му отново да ги дари с пламенните си ласки беше просто неустоимо.

Джеф дръзко се наведе и Раелин, разбрала неговите намерения, затаи дъх. Потръпна в очакване и след миг, когато разтворените му устни се спуснаха върху зърното й, тялото й омекна от неизмерима наслада. В нея се отприщи бентът на потисканите досега копнежи. Когато езикът му бавно обиколи нежното розово връхче, цялото й същество се събуди за новите усещания.

Дългите му пръсти се плъзнаха нагоре към вдлъбнатината между гърдите й, а другата му ръка се насочи към гърба и се плъзна до задничето й. Съвсем скоро щеше да бъде понесена на ръце до леглото. Само че тя не искаше това. Щом смята да се отдаде на съпруга си, то това трябва да стане в неговото легло — в леглото, където най-вероятно ще роди и тяхното дете.

Странно, но Раелин разбра, че тревогата и страхът са я напуснали, сякаш неговата настойчивост й помогна да преодолее нерешителността. И тя вече знаеше как трябва да постъпи. Нямаше да се оттегли сега като някоя свенлива девойка. Вече бе отхвърлила задръжките си като стари дрипи. Знаеше какво иска и нямаше да намери покой, докато не се слее в едно с него. А ако впоследствие се окаже, че той я е заблуждавал, то тогава нека Бог да й е на помощ.

С нежна усмивка Раелин прокара пръсти през гъстата коса на мъжа си. Наведе се към слепоочието му и го докосна с устни, после лекичко захапа връхчето на ухото му. Джеф се сепна и рязко се изправи. Повдигнал учудено вежди, той се втренчи в младата си съпруга. Ако бе измислила някакъв нов начин да го измъчва, той нямаше никакво намерение да играе нейната игра. Нека тя си остане девица, сама в проклетата си стая, та ако ще и до края на света!

Веждите му се повдигнаха още повече, когато Раелин му се усмихна предизвикателно, без да се опитва да прикрие разголеното си тяло. После се обърна и се отдалечи от него, а бедрата й се полюшваха бавно и примамливо. Джеф се зачуди дали пък не сънува. Но само миг по-късно тя го погледна през рамо с така приканващ поглед, че страстта надделя над всякакви логични разсъждения. Раелин изви рамо така, че нощницата се плъзна надолу и оголи рамото й. За миг Джеф зърна очертанията на бялата й гръд. Щом отново се обърна напред, Раелин притегли около себе си нощницата, при което прилепналият плат разкри с пълни подробности очертанията на задничето й.

Джеф лениво се почеса по гърдите и в очите му припламнаха искри. В живота на всеки мъж идва миг, когато трябва да изостави всякакви предубеждения, за да стори онова, което е най-естествено, дори и това да го доведе до разруха. А в този момент да прави любов с жена си, му се струваше най-естественото нещо на света.

Нослето на Раелин се вирна с престорена надменност.

— Губите ми времето, негоднико — помпозно заяви тя и го изгледа отвисоко. — Веднага напуснете покоите ми и ме освободете от присъствието си. Бих желала да ми донесат вода за сутрешната ми баня. Едва когато се облека както подобава, ще обмисля поканата ви да идем заедно на шивач.

— Ах ти, кокетка такава! — измърмори Джеф и с ниско игриво изръмжаване се втурна подир нея.

Раелин изпищя като дете, което си играе на гоненица, и се втурна зад един стол.

Щом надникна над ръба на облегалката, Раелин осъзна, че столът съвсем не е надеждна закрила срещу сияещия мъж, който тичаше към нея. Вратата към спалнята му се оказа точно пред нея и тя се втурна нататък, успя да я отвори в последния момент и се втурна покрай още някакъв стол и друга маса. В бързината Раелин пусна нощницата си, което позволи на Джеф да сграбчи края й. В следващия миг се чу изпращяване и Раелин ахна стреснато, разбрала, че нощницата се е разпорила по цялата си дължина. Остатъците от дрехата бързо се изплъзнаха от ръцете й и се озоваха на пода.

— О, какъв похотлив грубиян! — извика Раелин през смях и тичешком заобиколи още един стол. Погледна го през рамо, но дългата й коса се преметна пред очите й и тя съвсем загуби ориентация. — Готов си да разкъсаш дрехите на една дама без капчица свян…

Тя мигом замълча, тъй като се блъсна в нещо твърдо и мъжествено, а именно — в своя висок, мускулест съпруг. Устата й зяпна от изненада и още преди сърцето й да има време да удари още веднъж, откри, че силни ръце обгръщат голото й тяло. Широка длан се плъзна по гърба й, докато стигна до задничето й. Обхванал с ръце меките полукълба, той я повдигна и я притисна плътно към себе си и тя усети цялата сила на страстта му.

— О… о! — Раелин дори не чу собствените си възклицания, омагьосана от очите му, от чувствената топлина на тялото му, така твърдо до нейната мека плът.

Изведнъж й се стори, че я поглъща водовъртеж от пламъци. Цялата бе залята от някаква пареща възбуда. Меките й зърна пулсираха до гърдите му, а ръката му притискаше слабините й към неговите. Дъхът й се учести и в този миг тя пропъди завинаги от съзнанието си мисълта да го отблъсква. Вместо това плъзна ръце около врата му и го притисна в пламенна прегръдка. Как е могла да си мисли, че е в състояние да стои настрана от този мъж, възпламеняващ цялото й тяло?

— Вратата е отворена — с треперещ глас каза Раелин и погледна към френските прозорци. Осъзна, че този път се тревожи да не би някой непредпазлив слуга да ги прекъсне. Вече не даваше и пет пари за предишните си жалки задръжки. В края на краищата Джефри бе нейният съпруг и тя копнееше за ласките му. — Ако някой мине по верандата, ще ни види.

— Няма страшно, мадам, никой няма да ни обезпокои — промълви Джеф с някак пресипнал глас, преди да наведе глава и да доближи устни до нейните. — Никой от слугите няма да посмее да мине покрай спалните ни, когато някой от нас е тук. Това правило важи доста отдавна, така че бъди спокойна — ние сме съвсем сами.

Той жадно впи устни в нейните и я целуна. Обхвана с ръка главата й и лицето му се плъзна по нейното. Целувката се превърна в опияняваща игра на устните им, докато езикът му търсеше и поглъщаше сладкия нектар на страстното й отдаване.

Когато Джеф вдигна глава и отново я постави да стъпи на земята, Раелин усети, че коленете й са съвсем омекнали. Мощните му гърди й послужиха като опора, докато светът спря да се върти около нея. Най-сетне се облегна назад в прегръдката му и видя, че очите му с парещ поглед поглъщат гърдите й. Раелин плъзна ръце по широките му мускулести рамене и с нежна ласка докосна зърната му, почти скрити от тъмните косъмчета. Мускулчетата по стомаха му бяха стегнати като стомана и върховете на пръстите й с възхищение ги проследиха, преди да се плъзнат още по-надолу към панталоните му. Гласът й прозвуча като топъл дрезгав шепот, докато ръката й откопчаваше копчетата.

— Не е честно само аз да съм гола, Джефри.

— Права си — промълви тихо той и широко се усмихна, после леко отстъпи встрани, за да й позволи по-лесно да го разкопчае. Ръцете му запълзяха по бялата й кожа, като оставяха подире си пареща възбуда. Когато и последното копче беше разкопчано, Раелин колебливо вдигна очи, като свенливо прехапа долната си устна.

— Помогни ми — подкани я Джеф, за да пропъди неувереността й.

Все по-омаяна от опияняващата им игра, Раелин започна да му помага да смъкне панталоните си, поне докато зърна голата му мъжественост. Доста смутена, тя се отдръпна с пламнали бузи.

Джеф погледна изкосо младата си съпруга, а през това време изу панталоните си и ги хвърли настрани. Доловил внезапното колебание в очите й, той осъзна, че страхът й се засилва. Затова протегна ръка и вплете дългите си пръсти в нейните.

— Не се бой, и аз съм от плът и кръв. А и вече си ме виждала. — Притисна я плътно към себе си, за да я накара да почувства с тялото си онова, от което тя се боеше. — Няма страшно, скъпа, създадени сме един за друг.

Тя трепна, почувствала твърдостта на мъжкото му острие, което щеше да разкъса девствеността й, но Джеф не остави време на безпокойството й да се превърне в страх. Отново пламенно целуна устните й и потърси нейния отговор. Раелин се предаде на страстната му настойчивост, докато огънят от устните му плъзна по цялото й тяло и вече й се струваше, че неговият пламък ще я погълне.

Когато най-сетне Джеф се отдръпна от нея, вече бе решил, че в никакъв случай няма да позволи да бъде прекъснат и този път. Нуждаеше се от нея така, както се нуждаеше и от въздуха в гърдите си.

Вдигна Раелин на ръце и я отнесе до леглото, където я положи върху измачканите чаршафи. Езикът му бавно се плъзна по мекото връхче на гърдата й, и оттам по цялото й тяло се разнесоха вълни от течен огън. Те достигнаха до слабините й и разпалиха там странен копнеж.

Легнали един до друг, двамата се целуваха, галеха телата си, изучаваха ги. Докато устните му оставяха огнени дири по гърдите й, Джеф се плъзна между нейните гладки, заоблени бедра. Обви белите й крака около хълбоците си и бавно започна да се плъзга по забуленото кътче на женствеността й, докато по тялото й започнаха да преминават тръпки — не от страх, а от засилващата се възбуда, която я оставяше без дъх и я караше да копнее за нещо, без да знае какво е то.

Ръцете на Джеф се плъзнаха собственически върху гърдите й, продължиха надолу през тънкия й кръст до външната част на стройните й бедра, после се върнаха нагоре по кадифената кожа до слабините й. Сепната от интимните ласки, тя затаи дъх, а когато пръстите му започнаха да галят скритата й плът, я завладяха неизпитани досега усещания. Сякаш вълни от течен огън заливаха сетивата й и цялото й тяло вече пламтеше. Задъхана и стенеща, а и смутена от това, което изпитваше, тя се опита да се обърне настрани, но Джеф я притисна към леглото. Нямаше да позволи да бъде спрян сега — не и докато не я направи своя. Опиянена от ласките му, Раелин все повече потъваше в лудостта на своята страст. Погали гърдите си и ги изви нагоре към него с някаква необуздана дързост, каквато никога преди не бе изпитвала. Устните му жадно засмукаха зърното й и нейната възбуда стана нетърпима.

— Моля те, Джефри!

Не знаеше какво иска, знаеше само, че именно горещината на неговата мъжественост разпалва този пожар в слабините й. Раелин плъзна ръка зад врата му и притегли лицето му, за да го целуне с цялата страст, която Джеф бе разпалил в нея. Вкопчени в яростна прегръдка, двамата се претърколиха на леглото, вплели бедра и впили горещи устни, а ръцете им дръзко търсеха най-интимните кътчета по телата им.

Омагьосана от опияняващата страст, Раелин плъзна треперещата си ръка по мускулестите гърди на Джеф, после проследи тънката линия косъмчета, минаваща по стегнатия му корем. Затаил дъх, Джеф зачака мига, в който тя ще го докосне. Пръстите й погалиха мъжката му плът безкрайно внимателно, сякаш тя се страхуваше да не му причини болка, докато Джеф не улови ръката й, за да насочи нейните движения. Надали бяха изминали и няколко мига, когато той усети, че не може да се сдържа повече.

— О, мила… скъпа моя… вече няма връщане назад — промълви той.

Надигна се над нея и потърси в очите й следи от страх или нежелание. В плен на своята страст, Раелин жадно повдигна хълбоци към него, и това му бе достатъчно.

Джеф въздъхна с безкрайно облекчение и радост, после наведе устни и ги прилепи към нейните с обезоръжаваща нежност. Внезапно пареща болка прониза слабините на Раелин и от гърдите й се откъсна сподавен стон, щом стоманено твърдият му жезъл нахлу в нея. Тя стисна очи и зарови лице във врата на съпруга си, а пръстите й се забиха в раменете му. Устните му отново потърсиха устата й и заиграха по нея, докато Раелин започна да отвръща на жадно търсещите движения на езика му.

След миг болката напусна мислите й и потъна в дълбините на съзнанието й. Раелин не разбра кога точно той започна да гали слабините й с тялото си. Бавните, леки и ритмични тласъци отмиха и последните следи от болка, през слетите в едно тела започнаха да преминават трепетни, зашеметяващи вълни на удоволствие, сетивата им се понесоха по океан от изпепеляващи усещания, а забързващите се движения на тялото му изтръгваха от гърдите й задъхани стенания. Притеглена в екстаза на тяхното шеметно съединяване, Раелин пресрещаше с тялото си всеки тласък на пулсиращата му твърдост. Като понесени от мощен прилив, те се издигаха все по-високо върху разпенените гребени на огромни вълни. Докато вълните започнаха да се разбиват в ослепително искрящ, безумен, безкраен прибой.

 

 

Изхвърлени на белия бряг от измачкани и заплетени чаршафи, двамата лежаха неподвижно, все още в плен на розовата мъгла на удовлетворената страст. Главата й почиваше на рамото му, една бронзова ръка все още обгръщаше ханша й, а друга, бяла и нежна длан се бе отпуснала безсилно върху гърдите му. И двамата се чувстваха като разтопени, разтворени в приказния свят на изживяното.

С все още замаяна усмивка Раелин прокара връхчето на пръста си по гъстите косъмчета върху гърдите на мъжа си. Погали стегнатото му зърно, докато в мислите си все още се удивляваше на това, което бе преживяла току-що.

— Сега ми се струва, че мога да спя цяла седмица — въздъхна тихо тя. — Но само ако останеш заедно с мен.

— Ще трябва да донесем дрехите ти — тихо рече Джеф и я целуна по челото. — А може и да се изкъпем заедно.

Раелин се повдигна върху гърдите му и усмихнато се взря в грейналите му очи.

— Но аз си мислех, че вече си се къпал сутринта.

Широката усмивка бавно се разля по красивите му устни и разкри малките бразди под скулите му. Ръката му се плъзна по голия й гръб.

— Да, къпах се, но много ми се ще да си поиграя с теб във ваната, мадам. Ще ми позволиш ли това удоволствие?

Усмивката й беше топла и приканваща.

— С най-голяма радост, сър, но само ако и ти в замяна ми позволиш някои волности.

— Колкото поискаш, скъпа моя, стига само да не бягаш от прегръдките ми.