Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приказен алманах (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Geschichte vom Kalif Storch, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Вилхелм Хауф. Приказки. Издателство „Труд“, 2006

История

  1. — Добавяне

IV

Когато халифът свършил с разказа си, кукумявката му благодарила и рекла:

— Изслушай и моята история, за да разбереш, че аз съм не по-малко нещастна от теб. Баща ми е цар на Индия, а аз, неговата единствена нещастна дъщеря, се наричам Луса. Същият вълшебник Кашнур, който ви е омагьосал, направи и мен нещастна. Един ден дойде при баща ми, за да поиска ръката ми за сина си Мицра. Баща ми, който обаче има буен нрав, нареди да го изхвърлят по стълбите. Но този жалък човек успя преобразен да се добере до мен веднъж, когато бях отишла в градината да се поосвежа с напитки. Преоблечен като роб, ми поднесе питие, което ме обезобрази така отвратително. Припаднах от ужас и той ме пренесе тук и ми кресна с ужасния си глас:

— Тук ще останеш до края на дните си — грозна, презряна дори от животните, освен ако някой не пожелае да те вземе за жена дори в този ужасен вид. С това си отмъщавам на теб и твоя горд баща!

Оттогава изминаха много месеци. Самотна и тъжна живея сред тези отломки, презряна от света, страшилище дори за животните; красотата на природата е недостъпна за мен, защото през деня съм сляпа и едва когато луната излее бледата си светлина над тези зидове, премрежващата пелена пада от очите ми.

 

Кукумявката свършила и отново избърсала очите си с крило, защото разказът за страданията й я бил разчувствал.

Докато слушал принцесата, халифът изпаднал в дълбок размисъл:

— Ако не се заблуждавам, между нашите беди има тайна връзка, но как да разкрия тази загадка?

Кукумявката му отвърнала:

— О, господарю, и аз мисля така, защото още като малка една мъдра жена ми предсказа, че щъркел ще ми донесе голямо щастие и ми се струва, че зная как ще можем да се спасим.

Халифът бил много учуден и я попитал какво има предвид.

— Вълшебникът, който е причина за нещастието и на двама ни — рекла тя, — идва веднъж месечно сред тези развалини. Недалеч от тази стая има една зала. Там той има обичая да събира много свои приятели да пируват. Аз често пъти съм ги подслушвала. Като се видят, си разказват за злините, които са сторили. Може този път да спомене думата, която сте забравили.

— О, скъпа принцесо — възкликнал халифът, — кажи кога ще дойде пак и къде е тази зала?

Кукумявката замълчала за момент и после рекла:

— Да не ви се стори невъзпитано, но мога да изпълня желанието ви само при едно условие.

— Казвай, казвай! — викнал Хасид. — Нареждай, съгласен съм на всяко условие.

— Условието ми е и аз да се освободя заедно с теб, а това е възможно само ако някой поиска ръката ми.

Щъркелите били поразени от предложението и халифът махнал с крило на везира да излязат за малко навън.

— Велики везире — заговорил още от вратата халифът, — сделката не е добра, но защо пък да не приемете?

— Така ли? — отвърнал другият. — Че като се върна вкъщи, жена ми да ми избоде очите? Освен това съм стар човек, а вие сте млад, неженен и на вас повече приляга да поискате ръката на млада хубава принцеса.

— В това е въпросът — въздъхнал халифът и тъжно увесил криле, — кой знае дали е млада и хубава? На това му се вика да купуваш слепешката!

Дълго време обсъждали двамата, но накрая, когато халифът видял, че везирът по-скоро ще остане щъркел, отколкото да се ожени за кукумявката, решил сам да приеме условието. Кукумявката се зарадвала извънредно много и им признала, че са дошли в най-подходящото време, защото по всяка вероятност магьосниците щели да се събират същата нощ.

Тя напуснала стаята заедно с щъркелите и ги повела към залата. Дълго вървели тримата през един мрачен тунел, докато най-накрая откъм една полусрутена стена към тях се процедил светъл лъч. Когато пристигнали там, кукумявката ги посъветвала да пазят тишина. През пролуката, до която били застанали, се виждала огромна зала. От всичките й страни имало чудни колони, а отвътре била украсена богато. Многобройни цветни лампи замествали дневната светлина. По средата на залата имало кръгла маса, отрупана с какви ли не отбрани ястия. Около масата се виел диван, на който седели осем мъже. В един от тях щъркелите познали уличния търговец, който им бил продал вълшебния прашец. Този, който седял до него, го подканил да разкаже за последните си дела. Между другото той заразправял и историята за халифа и неговия везир.

— Каква дума им каза? — попитал го накрая друг магьосник.

— Доста трудна латинска дума: „мутабор“.