Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лъки Стар (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lucky Starr and the Moons of Jupiter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 24 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

Издание:

Айзък Азимов. Врагът от Сириус. Фантастични романи

Изд. Атлантис, София, 1993

Превод от англ.: Григор ПОПХРИСТОВ

Художник: Текла Алексиева, Жеко Алексиев

Печат: Полипринт, Враца

Формат: 130×200 мм. Офс. изд. Тираж: 15 000 бр. Страници: 489. Цена: 32.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от drvar)
  3. — Добавяне

14. ЮПИТЕР СЕ ПРИБЛИЖАВА

Лъки беше този, който наруши мъртвата тишина.

— Никой не е мъртъв, докато все още е в състояние да мисли — каза той с рязък тон. — Кой може най-бързо да работи с корабния компютър?

— Майор Брант — отвърна командирът Донахю. — Обикновено той се занимава с траекториите.

— Той горе в командната зала ли е?

— Да.

— Нека се качим при него. Трябва ми подробния „Справочник на планетите“… Панър, вие с хората стойте тук и започвайте работа по подмяната на лоста и осигуряването на релетата.

— Има ли смисъл?… — започна Панър.

— Може би няма — тутакси го прекъсна Лъки. — Ако излезе така, ще се блъснем в Юпитер и вие ще умрете след като напразно сте се потили няколко часа. Обаче това е заповед. Започвайте работа!

— Но… — командирът Донахю успя да каже само толкова и млъкна.

— Като член на Научния съвет аз поемам командването на кораба — каза Лъки. — Ако желаете да оспорвате решението ми, ще накарам Бигман да ви заключи в кабината ви. В случай, че останем живи, ще можете да го оспорвате пред военния съд.

Лъки се обърна и бързо се заизкачва към централната шахта. Бигман махна чевръсто с палец на командира в знак да тръгва и сам го последва.

Панър погледна, мръщейки се, след тях и после се обърна към инженерите.

— Хайде, трупове! Няма полза да чакате с пръст в устата. Залавяйте се за работа — свирепо каза той.

Лъки влезе в командната зала.

— Каква повреда има долу? — попита офицерът на командния пулт. Устните му бяха побелели.

— Вие сте майор Брант — каза Лъки. — Не сме се запознавали официално, но това няма значение. Аз съм съветник Дейвид Стар и вие ще получавате заповедите си от мен. Залавяйте се с компютъра и правете каквото ви казвам с възможно най-голяма бързина.

Лъки държеше пред себе си „Справочник на планетите“. Подобно на всички големи справочници, той бе по-скоро книга, отколкото филм. Обръщането на страниците в крайна сметка помага по-бързо да се намери дадена специфична информация, отколкото да се извърта филма от край до край.

Сега Лъки обръщаше страниците с опитна ръка и търсеше в редовете и колоните с цифри онези данни, определящи местоположението на всяко късче материя с диаметър над десет мили (а някои и с под десет мили) в Слънчевата система при определени времена заедно с плоскостите на въртене и скоростта на движение.

— Отбелязвайте координатите по реда, по който ви ги съобщавам, заедно с линията на движение — каза Лъки — и изчислете характеристиката на орбитата и положението на обекта в този момент и в следващите моменти за промеждутък от четиридесет и осем часа.

Пръстите на майора се задвижиха светкавично и данните бяха преобразувани от специална перфорираща машина в кодирана лента, която бе вкарана в компютъра.

— Изчислете от нашето сегашно положение и скорост — продължи Лъки още докато се извършваха тези манипулации — орбитата ни по отношение на Юпитер и точката на пресичане с обекта, чиято орбита току-що пресметнахте.

Майорът отново заработи.

Резултатите се получиха от компютъра като кодирана лента, която се нави на макара и задвижи пишещо устройство, което ги преобразува в цифри.

— Какво е несъответствието във времето на нашия кораб и обекта в точката на пресичане?

— Не ни достигат четири часа двадесет и една минути и четиридесет и четири секунди — отвърна майорът.

— Пресметнете как трябва да бъде променена скоростта на кораба, за да улучим точно обекта. За стартово време ползувайте времето след един час от сегашния момент.

Командир Донахю се намеси:

— Нищо не можем да направим толкова близо до Юпитер, Съветнико. Не разбрахте ли, че аварийната мощност не е достатъчна, за да ни откъсне от притеглянето му?

— Аз не казвам на майора да ни откъсне от притеглянето му, командире, а да увеличи ускорението на кораба към Юпитер. За това резервната ни мощност ще стигне.

— Към Юпитер ли? — попита командирът и се олюля.

Компютърът правеше изчисленията и подаваше резултатите.

— Можете ли да ускорите кораба до такава степен с наличната мощност? — попита Лъки.

— Мисля, че да.

— Тогава действувайте.

— Към Юпитер, така ли? — отново попита командирът.

— Да. Точно така. Йо не е най-вътрешният спътник на Юпитер. Амалтея, Юпитер-5, е по-близо. Ако успеем да засечем орбитата му както трябва, ще можем да кацнем на повърхността.

Бигман се почувствува внезапно обнадежден. Той въобще не можеше да стигне до пълно отчаяние, щом нещо бе в ръцете на Лъки, но едва в този миг разбра точно какво възнамеряваше да направи той. Сега си спомни по-раншния разговор с Лъки на тази тема. Спътниците бяха номерирани по реда на тяхното откриване. Амалтея беше малък спътник с диаметър само сто мили, открит едва след като бяха вече станали известни четирите главни спътника, така че макар и най-близо до Юпитер, той беше Юпитер-5. Човек някак забравяше този факт. Поради това, че Йо бе наречен Юпитер-1, хората винаги бяха склонни да мислят, че между него и планетата няма друг спътник.

Един час по-късно „Юпитерианска луна“ започна внимателно да увеличава ускорението си според плана и то я понесе към смъртоносния капан.

 

 

Престанаха да центрират екрана върху някоя част от Юпитер. Въпреки че планетата с всеки изминал час се издуваше, центърът на наблюдение оставяше една част от звездното пространство на значително разстояние от очертанията на Юпитер. Звездното пространство беше под максимално увеличение. В тази област трябваше да се намира Юпитер-5, бързащ за срещата си с един кораб, който с всички сили се носеше към Юпитер. Корабът или щеше да се закачи на малкото парче скала и да се спаси, или нямаше да улучи и щеше да бъде безвъзвратно загубен.

— Ето го! — извика развълнуван Бигман. — Вече се вижда като диск.

— Пресметнете наблюдаваното положение и движение и ги сравнете с изчислената орбита — нареди Лъки. Това беше направено.

— Някакви корекции? — попита Лъки.

— Ще трябва да намалим скоростта си с…

— Цифрата няма значение. Коригирайте я!

Юпитер-5 правеше едно пълно завъртане около Юпитер за дванадесет часа, движейки се в своята орбита със скорост близо три хиляди мили в час. Това беше един и половина пъти скоростта на Йо, а гравитационното му поле бе само една двадесета от неговото. Поради тези две причини Юпитер-5 представляваше трудна цел.

Ръцете на майор Брант върху пулта за управление трепнаха, когато толкова важните странични тласъци леко измениха орбитата на „Юпитерианска луна“, колкото да срещне много бързо движещия се Юпитер-5, да се плъзне зад него и да го заобиколи, нагаждайки скоростта си точно за този критичен момент, когато спътникът ще бъде в състояние да го привлече в орбита около себе си.

Сега Юпитер-5 беше голям, ярък обект. Ако останеше така, беше добре, но ако започнеше да се смалява, значи се бяха разминали с него.

— Успяхме — прошепна майор Брант и когато махна пръстите си от таблото, обори глава върху треперещите си длани.

Дори Лъки затвори за миг очи и въздъхна с облекчение.

 

 

В едно отношение положението върху Юпитер-5 се различаваше много от това върху Йо. На Йо всички от екипажа бяха туристи. Наблюдаването на небето имаше предимство пред протакащите се приготовления в долината. На Юпитер-5 обаче никой не излезе от „Юпитерианска луна“. Никой не видя каквото имаше за гледане. Хората стояха на борда на кораба и поправяха двигателите. Нищо друго нямаше значение. Не успееха ли, кацането им на Юпитер-5 щеше само да отложи участта им и да проточи агонията.

Никой нормален кораб не можеше да се приземи на Юпитер-5, за да ги спаси, а друг аграв-кораб не съществуваше и нямаше да се появи поне още една година. Ако не успееха, щяха да имат достатъчно време да наблюдават Юпитер и небето, докато чакат смъртта си.

Все пак при едни по-спокойни условия гледката би си заслужавала да бъде наблюдавана. Всичко беше съвсем като на Йо, но удвоено и утроено.

От мястото, на което кацна „Юпитерианска луна“, долният край на Юпитер като че се плъзгаше по плоския, сякаш покрит с прах хоризонт. Гигантът изглеждаше толкова близо в безвъздушното пространство, че на един наблюдател би се сторило, че ако протегне ръка, ще я пъхне право в това кълбо от светлина.

Юпитер се издигаше над хоризонта на половината си път до зенита. В момента на кацането на „Юпитерианска луна“ той беше почти кръгъл и в кръга от непоносимо ярки цветове можеха да бъдат поставени десет хиляди пълни земни луни. Близо една шестнадесета от целия свод на небето бе заета от Юпитер и понеже Юпитер-5 правеше една обиколка около него за дванадесет часа, видимите луни (тук те бяха по-скоро четири, а не три, както на Йо, тъй като самият Йо беше сега луна) се движеха три пъти по-бързо, отколкото наблюдаваните от Йо. Така се движеха също звездите и всичко друго на небето освен замръзналия на място Юпитер, тъй като едната страна на спътника вечно го гледаше и поради тази причина той никога не се движеше.

След пет часа Слънцето щеше да изгрее и щеше да бъде съвсем същото като на Йо. То бе единственото нещо, което не се беше променило, но щеше да препуска към четири пъти по-големия Юпитер с три пъти по-голяма скорост и щеше да направи едно сто пъти по-красиво затъмнение.

Никой обаче не го видя, въпреки че докато „Юпитерианска луна“ беше на Юпитер-5, на два пъти имаше затъмнение. Никой нямаше време. Никой нямаше сърце да гледа.

 

 

Накрая Панър седна и загледа вторачено. Очите му бяха възпалени, а кожата около тях — зачервена и подута. Гласът му се превърнал в дрезгав шепот.

— Всички по местата си. Ще проведем пробно пускане — каза той.

Не беше спал четиридесет часа. Другите работиха на смени, но той не бе спрял нито за да яде, нито за да спи.

Бигман, който се беше ограничил с неквалифициран труд — изпълняваше нареждания, отчиташе скали според давани указания и държеше лостове съгласно съответната инструкция, — нямаше какво да прави при пробното пускане. Нямаше нито работно място, нито задължения. Бродеше мрачно из кораба и търсеше Лъки. Накрая го намери в командната зала заедно с Донахю.

Лъки си беше свалил ризата и бършеше лицето и раменете си с голяма кърпа от пластопух.

— Корабът ще тръгне, Бигман — каза бодро той, щом го видя. — Скоро ще отлетим.

— Сега правим само пробно пускане, Лъки — отвърна Бигман.

— Корабът ще тръгне. Джим Панър направи чудеса.

— Съветник Стар, вие спасихте моя кораб — каза принудено командирът Донахю.

— Не, не. Панър заслужава похвалата. Мисля, че половината двигател се държи на медни жици и лепило, но ще работи.

— Знаете какво искам да кажа, Съветнико. Докарахте ни на Юпитер-5, когато ние, останалите, бяхме готови да се предадем и да изпаднем в паника. Вие спасихте моя кораб и аз ще докладвам изцяло този факт, когато застана пред военния съд на Земята, загдето не ви сътрудничих на Юпитер-9.

— Не мога да позволя това — каза Лъки и се изчерви от смущение. — Важно е членовете на Съвета да избягват публични изяви. Що се отнася до официалния доклад, вие сте командвали кораба през цялото време. Няма да бъде споменато за никакво действие от моя страна.

— Невъзможно. Не мога да си позволя да бъда похвален за направеното от вас.

— Ще ви се наложи. Това е заповед. И нека не говорим за военен съд.

Командир Донахю се изправи.

— Аз заслужавам военен съд — каза гордо той. — Вие ме предупредихте за присъствието на сириусиански шпионин. Аз не ви послушах и на кораба ми бе извършен саботаж.

— Аз също съм виновен — каза спокойно Лъки. — Бях на борда на кораба, а не успях да го предотвратя. Все пак, ако успеем да се завърнем със саботьора, няма изобщо да се повдига въпросът за военен съд.

— Саботьорът, разбира се, е робот. Вие ме предупредихте — каза командирът. — Как съм могъл да бъда толкова сляп!

— За съжаление все още не сте прогледнали. Саботажът не е извършен от робот.

— Не е извършен от робот ли?

— Един робот не може да направи саботаж на кораба. Това би навредило на хора и би означавало нарушение на първия закон.

— Той може да не е чувствувал, че причинява вреда — след като помисли малко, отвърна командирът.

— Всички на борда на кораба, включително хуманоидът, разбират от аграв. Роботът би знаел, че причинява вреда. Във всеки случай аз мисля, че ние знаем кой е саботьорът или ще узнаем всеки момент.

— Така ли? И кой е той, съветник Стар?

— Е, нека поразсъждаваме малко. Някой, извършил саботаж на космически кораб, при което, е сигурен, че корабът или ще се взриви, или ще падне върху Юпитер, би бил луд или фанатичен свръхчовек, ако остане на борда му.

— Да. Струва ми се, че е така.

— Откакто напуснахме Йо, въздушните шлюзове изобщо не са отваряни. В противен случай налягането на въздуха леко щеше да се понижи, а барометърът не е отчел понижения. Разбирате, че саботьорът не може да се е качил на кораба от Йо. Той е още там, ако вече не са го взели.

— Как биха могли да го вземат? Никой кораб освен този не може да отиде на Йо.

— Никой земен кораб — усмихна се мрачно Лъки.

— Нито сириусиански кораб — добави командирът.

— Сигурен ли сте?

— Да, сигурен съм — намръщи се командирът. — Всъщност, почакайте. Всеки рапортува, че е на борда, преди да напуснем Йо. Нямаше да тръгнем, ако някой не беше потвърдил присъствието си на кораба.

— В такъв случай всички продължават да са на борда.

— Така излиза.

— Добре — каза Лъки. — Панър беше наредил всички да бъдат по местата си по време на аварията. Местонахождението на всеки човек би трябвало да е уточнено и при пробния пуск. Обадете се на Панър и го попитайте дали някой липсва.

Командир Донахю се обърна към видеофона за вътрешна връзка и звънна на Панър.

Измина известно време, преди умореният глас на Панър да отговори.

— Тъкмо се канех да ви позвъня, командире — каза той. — Пробният пуск мина успешно. Можем да излитаме. Ако имаме късмет, двигателите ще издържат докато се върнем на Юпитер-9.

— Много добре — отвърна командирът. — Работата ви ще бъде оценена по заслуги. Междувременно всички хора ли са по местата си?

Лицето на Панър върху екрана на видеофона сякаш мигновено застина.

— Не! Господи, аз възнамерявах да ви кажа! Не можем да открием Съмърс.

— Ред Съмърс? — извика внезапно развълнуван Бигман. — Този убиец! Лъки…

— Не бързай, Бигман — прекъсна го Лъки. — Доктор Панър, вие искате да кажете, че Съмърс не е в кабината си, така ли?

— Няма го никъде. Ако не беше невъзможно, бих казал, че не е на борда.

— Благодаря ви — каза Лъки и се пресегна, за да прекъсне връзката. — Е, командире?

— Слушай, Лъки — обади се Бигман. — Спомняш ли си, когато веднъж ти казах, че го срещнах да излиза от двигателния отсек? Какво е правил там?

— Сега вече знаем какво — отвърна Лъки.

— И знаем достатъчно, за да го арестуваме — добави пребледнял от гняв командирът. — Ние ще се приземим на Йо и…

— Почакайте — каза Лъки. — Всяко нещо с времето си. Има и по-важни работи от един предател.

— Какви са те?

— Въпросът с робота.

— Той може да почака.

— По-скоро не може. Командире, вие казахте, че всички хора са рапортували, че са на борда на „Юпитерианска луна“, преди да напуснем Йо. Ако е така, тогава очевидно рапортът е бил фалшив.

— Е?

— Аз мисля, че трябва да намерим източника на фалшивия рапорт. Робот не може да направи саботаж на кораб, но ако го е направил човек без знанието на робота, би било много просто последният да му помогне да остане извън кораба, ако се поиска от него това.

— Искате да кажете, че отговорен за фалшивия рапорт е роботът ли?

Лъки замълча. Опитваше се да не позволи на надеждата или победоносното чувство да нараснат твърде много у него, но все пак доводът изглеждаше съвършен.

— Изглежда, че е така — каза той.