Преди 30 години в часа по руски език този разказ ме накара да се просълзя.Остави много дълбока следа в мен.Тази вечер моята дъщеря ме помоли да й прочета един интересен разказ.Разгърнах страниците и прочетох:"Ванка Жуков,деветгодишно момче….".Дъщеря ми слушаше сгушена в топлите завивки.Не можах да завърша разказа,гласът ми трепереше и сълзите обливаха страните ми.Малката ме прегърна и се разтресе от болка.Тя довърши разказа с думите:"Бедното дете…".Отново преживях онова чувство на детето в часа по руски език.Малката ме хвана за ръка и ми прошепна:"Мамо,щастлива съм че те имам,никога не се отделяй от мен".Целунах я и не престанах да я гледам,докато заспиваше.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.