Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1925 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (март 2009 г.)
Издание:
Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Том пети.
Издателство „Български писател“, София, 1978
Под редакцията на: Тодор Боров, Кръстьо Генов, Пеньо Русев
История
- — Добавяне
Мравеят натрупал големи богатства. Спрял се в къщата си, трепери, пази натрупаното, не смее навън да се подаде, да не би някой да му поиска нещо. Добре, ала му дотегнало да живее така самотен, само с богатствата си. И намислил Мравеят да се ожени. Но поискал от тая работа да спечели. Решил да се ожени за Светулката. Защо да живее в тъмнина? Нека има кой да му свети. При това — безплатно да му свети. Заключил Мравеят богатството си дълбоко под земята и отишъл при Светулката.
— Светулке хубава — казал той, — много те харесвам, искам да се оженя за тебе!
Светулката се съгласила.
Дошъл денят на сватбата. Мравеят събрал роднините си и отишъл у Светулката.
— Ами къде ви са свирците? — попитала тя, като видяла сватбарите.
— Не може ли без свирци — казал Мравеят, — тъй ще бъде по-евтино.
— Не, без свирци не може! — отвърнала Светулката.
— Тогава кого да викам? — попитал Мравеят.
— Кого? Не знаеш ли? Най-добрия полски свирец ще викаш — Щуреца. Нима не го познаваш?
Мравеят отишъл при Щуреца.
— Щурче-свирче, ела да ми свириш на сватбата!
— Кой? На тебе ли да свиря, скъпернико! — ядосано викнал свирецът. — Не, никога! Помниш ли ти как ме изпъди миналата зима и не иска̀ да ми дадеш нито едно зърно житце? Тогава аз бях дошъл да ти посвиря, но ти ми каза, че мразиш свирците и певците, и ме прати по дяволите. Сега ти иди по дяволите!…
И Щурецът презрително оставил големия богаташ. Като чула това Светулката, отказала се от Мравея и не искала да се ожени за него.
— Колко ти струва богатството — казала тя, — когато твоята душа от песен не отбира, за хубост не жадува!…