Таньо Клисуров
Колодрум

Вече стойки пред старта заели са колоездачите,

едновременно сякаш са те и лък, и тетива.

„Хайде, наште!“ — крещят от трибуните лудо зяпачите.

Долу — те — с цветовете различни всеки свел е глава.

 

Аз съм там, между тях, аз съм онзи с фанелката алена.

Бях в началото пръв, но сега съм последен, унил.

Аз разбрах: пръстен просто е пистата обикаляна —

и дори да си пръв, пак се връщаш, където си бил.

 

Изпреварват ме вече напористо и дръзко младоците,

равнодушно поглеждам гърбовете им потни пред мен.

Колодрумът учител отдавна си свърши уроците,

от духа състезателен вече съм освободен.

 

Не, не искам отново да въртя колелото до втръсване,

после кръг подир кръг да отронва умората стон…

През вратите железни ще изкоча навънка от пръстена

към тревожния, новм непознат хоризонт.