Таньо Клисуров
Не, не си вече млада…

Не, не си вече млада —

пламък, който хвърля искри.

Просто няма пощада

властелинът Живот, разбери!

 

Той ни прави различни

от това, ето бяхме преди.

Остаряваме в битки епични,

по телата остават следи,

 

по лицата остават —

не ги скриват ни пудра, ни грим.

Не тъжи, не си права,

щом изправени още стоим,

 

щом обичам те още

и не съм се превърнал на скот,

щом докосвам те нощем

с порив пак да заченем живот…

 

Вярно, вече сме стари,

вече имаме даже и внук.

Но не искам другари

да сме само до края си тук!

 

Искам още във мрака

с уморена от ласките плът

да ми казваш: „Целуваш ме, както

ме целуваше първия път!“