Таньо Клисуров
Боб

Не съм му се кълнал в любов до гроб,

но го обичам — той е блажно за бедняка.

Ври ароматно в кухнята ни боб

и значи малък празник ме очаква.

 

В казармата брояхме за разкош,

щом готвеха ни бобена яхния.

Ако дежурният не бе случайно лош —

току получиш допълнителна чиния.

 

Другар ми бе, когато бях студент.

Как в мензата със нежност го изричах!

И много често беше споделен

като любов със смоето момиче.

 

Просташка гозба! — някой ще рече.

Но аз живях, но аз израстнах с нея.

И поздравявам го: „Здравей, момче!“ —

когато видя го в градината да зрее.

 

Шушулките трудолюбиво пълни с плод,

с крачета тънки все нагоре лази

спасителят на цял един народ,

щом джобът му на тоз народ е празен.