Таньо Клисуров
Любовният локомотив

Дълбоко дишат нашите гърди.

Довиждане за малко, тежки грижи!

Довиждане, отчайващи беди!

Любовния локомотив се движи.

Искра от триене на плът със плът.

Докосване — и ласкаво, и диво.

Напрегнатите мускули скриптят,

прегръщай ме, наливай в мен гориво!

В прозореца, стъмен сега съвсем,

се мяркат образи и светлини на гари.

Не, ние с тебе няма да се спрем.

Прегръщай ме, не сме все още стари!

Прегръщай ме до изнемога ти —

без навик, хладина и неохота!

Любовният локомотив лети

и тегли подир себе си живота.