Таньо Клисуров
Юзда

Животът вярвах, че ми се открива

не за да имам покрив или зоб.

Аз бях едно жребче, чиято грива

за вятър бе порасла, за галоп.

 

Но още не успял да се натичам,

да осъзная тази свобода,

стопанинът със жест категоричен

ми сложи вече здравата юзда.

 

И после я усещах всекидневно

при всеки порив, щом кръвта заври —

додето се превърна в част от мене

и сам започнах да си казвам: „Спри!“

 

Не гонех хоризонта — бях уплашен,

не скачах през стобора като луд.

И станах аз послушен кон домашен,

с посочван от юздата си маршрут.

 

Не си избирах път под небосвода —

потеглях по утъпканата пръст

и по команда преминавах в ходом,

и по команда се затичвах в тръс.

 

Сега стопанинът се случва в празник

да ме оставя даже без юзда.

Но аз се моля да не ме наказва

със тази късна страшна свобода.