Таньо Клисуров
Среща с духа на баща ми

Макар без кралство и дори без грош

духът на татко се яви пред мене

почти по шекспировски — в полунощ,

на сънищата в сенките зелени.

Видях, помръдна устни побледнял

и ме погледна строго изпод вежди.

Той питаше дали съм оправдал

възлаганите бащини надежди…

Не съм, не съм! Да стана не можех

какъвто ти ме искаше да бъда —

пред никого да не изпитвам страх

и подлеците във очи да съдя;

да не превивам гръб, да мога сам

душата си от корист да опазя;

обичам ли — докрай да се раздам,

да бъда справедлив, когато мразя…

Това бе много. Аз оставах жив.

И колкото и да се борех честно,

животът беше сякаш негатив

на твоите желания чудесни.

Направи ме човек обикновен,

понесъл слабостите си човешки,

от подлостите чужди наранен,

способен и на непростими грешки.

Не съм ли като тебе, татко мой?

И изведнъж баща ми се разплака,

обърна се назад и тръгна той.

И се изгуби в лоното на мрака.