Таньо Клисуров
Прошепнатите думи

Аз никога във нищо пръв не бях.

В училище добре се учех просто.

По физкултура с мъка изиграх

поредното възлизане на лоста.

 

Другарите ми с мъх набол едва

изпращаха момичета до вкъщи.

Аз слушах как разказват след това

за първите целувки и преглъщах.

 

В казармата поне да бях веднъж

улучил най-добре в стрелбите разни.

Останах си и там един и същ

и отпуск рядко получавах в празник.

 

И примирен със мисълта почти,

че в нищо няма да съм първи, трепнах

„повярвай, първи ме целуваш ти“

една жена когато ми прошепна.

 

Лъжа ли, истина ли бе? — у мен

прошепнатите думи още тътнат…

Аз се родих повторно този ден.

А подир девет месеца — синът ми.