Таньо Клисуров
Слава

За славата и аз таях надежда,

мечтаех тайно да съм знаменит,

макар на външност скромен да изглеждах

и както казваха ми — даже малко свит.

Мечтаех името ми, най-обикновено —

да преминава от уста в уста.

Момичета за автограф от мене

да се тълпят пред моята врата.

Мечтаех и родителите мои,

когато се прославя, стана пръв —

като родителите на героя

да се гордеят, че съм тяхна кръв.

Но вярно е, че всичко отминава,

като заглъхващ във нощта експрес.

Момчешките мечтания за слава

ми дават повод за сарказъм днес.

И се усмихвам злостно: аз ли, боже,

бях тоз наивник — вече развенчан!

Днес славата съвсем не ме тревожи.

 

Съвсем ли? По-добре да замълча…