Таньо Клисуров
Големите дрехи

За мене юношеството бе време,

когато ходех вечно нескопосан.

Купуваха ми дрехи все големи —

да мога после дълго да ги нося.

Ръкавите, щом с куртка ме докараха,

на пръстите ми стигаха средата.

Шинелът ми метеше тротоара.

Живеехме тогаз с една заплата —

кой всяка есен ще ме стяга с униформа?

На пет години ми купуваха веднъж.

И бързах да раста аз неуморно —

заради дрехите. И неусетно станах мъж.

Над метър и осемдесет съм малко

и всички ми се чудят за това.

Съучениците ми с дрехите по мярка

останаха под мен с една глава.