Таньо Клисуров
Стари хора

Не ви тежат на делниците грижите —

със тубите за нафта да отидете,

от магазина олио да купите

и да ни сготвите за обед супите,

с децата ни уроците да сричате…

И все — защото много ни обичате.

Но пак в апартаментите ни тясно е

и за леглата ви пак трудно стига мястото.

Не забелязваме как вие, среброкосите,

все старите ни дрехи доизносвате,

как на бюфета — между чашите и каните —

редичката с лекарства дълга станала.

Говорите си тихо вечер в кухните

за страшните невероятни слухове,

че в старческия дом преди година

баща си пратили са трима живи сина.

И после се усмихвате щастливи:

— Но нашите деца са обичливи…

Покрива ви нощта тъй — рамо в рамо.

Кога ще го докажем, тате, мамо?