Таньо Клисуров
Тихо

Тихо, любима, тихо!

Нека твойто предателство друг не узнае.

Туй не значи, че вече простих ти,

но какво ли възможно е още след края?

 

Краят, който настъпи,

сложи точка на дългото век изречение.

В преживяното — дупка, невъзможно е кръпка

да се сложи, да кажем, че няма значение.

 

Много късно се случи

това, дето право в гърдите ме гръмна.

Лае в мене обидата — яростно куче,

и не мога, не мога да заспя до разсъмване.

 

Ти го смяташ нормално,

инцидент просто някакъв, раничка само.

Стъпи твоето токче сред локвата кална

и изпръска сърцето ми. А друго си нямам.